Здравей Дъждосвирецо! Според мен всичко е въпрос на вътрешен баланс. Веднага ще аргументирам мнението си. Първо, колкото и банално да е, но винаги е вярно - човек е социално животно. Като такова, всеки от нас иска или не, в по-голяма или по-малка степен зависи от другите същества около себе си, без да се изпада във фетишизъм. Дори мисленето, писането и изобщо поведението ти си "копирал" още като малък от другите, от тях си се научил на това. А и самият факт, че споделяш тези свои чувства в клуба е факт, че не можеш да избягаш от социализирането и не бива. Второ, човек трябва да не бъде поредната бройка от стадото, защото иначе престава да бъде личност. Да бъде единак е заложено генетически в човека - той се ражда сам и умира сам. Всяка една мисъл или действие първоначално всеки от нас съгласува сам със себе си. А в живота ако не си силен , пробивен и САМОСТЯТЕЛЕН си обречен на съществуване, а не на живот. Не и нормално да се харесваш на всички или да зависиш изцяло от общественото мнение. Тук обаче при прекаляване в самооглеждането и самоодобрението има опасност да се изпадне в т.нар. психически "нарцисизъм" и лечението понякога е много трудно или почти невъзможно. Разбирам те напълно, защото и аз съм такава по природа, а и зодията ми "Водолей" ме прави единак. Рядко се доверявам на друг и си върша /макар, че понякога е много уморително/ работите сама. Затова често си повтарям поговорката: "На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата!". Когато изпадам в депресия, а това е от умората на единака, пък в главата ми щуква антипоговорката "Тежка е царската корона". Та гледам като акробат да балансирам. Такива ми ти работи............ Привет!