Да наистина, все по-трудно става да се срещне човек с хора, дори неангажиращо. Преди по жсяко време можех да вляза в някое кафе и знаех, че не може да няма поне един познат, а сега и да се уговоря пак няма гаранция, че ще няма да вися сама. Затворихме се в своято ежеднежие, несигурност и сиво битие. Тьрсим някого само ако ни трябва. Савсем се оеснафихме и озлобихме. Колко пати ти се е алучавало някоя приятелка или пязнат(а) да званне просто така, за да попита как си? Без самата тя да има за какво да се оплаче или да иска нещо? Всички ние сме си виновни за това.