молих се на Бог...да ми помогне да си намеря дърво.Само мое дърво на което * да вържа коня си след дълго препускане * да се изкъпя в сянката му и да свлека всичката умора * да се облегна и като по гръмоотвод болката ми да се изтече в земята *да допра чело до грапавата му кора ,то да прочете мислите ми и да ми ги преведе така че сама да се разбера И Бог ме чу....изпрати ми теб. * теб - патерицата на която се подпирам докато се кривя и куцам по пътя си *теб - тоягата която ме подкарва и подсеща"стегни се времето изтича" *теб - талигата която дрънчи в главата ми и се старае да ме отучи да мисля......за мое добро. Благодаря ти,че ме разбра, БОЖЕ!