Олеее , що за питане . Нима тъгата те натоварва да дириш критерии , нима скръбта не поражда у теб смирение пред Нещото . Нима ти песъчинко от пустинята на безкрая , дириш степен на духа . Много са тълкувателите и всеки го е казал със своите уста и е премерил със своя аршин . Нека тая загуба те просветли за преходноста на човешкия дух и те накара да осмислиш - каква е загубата . Ти си тук , но нима твоето стоене не е загуба от съвършенството . Кое е всъшност загубено , твоят близък , не се ли разпростираш твърде със това " твое " Защо не си помислиш , че имено Нещото притежава духовете и си ги прибира , като оставя телата ни тук . Приеми скръбта като изпитание , и си помисли за земното и невидимото . Отговорът сам ще дойде при теб - стига да имаш готовност да го приемеш .