В старите години - за другаруване и подкрепа. Отделно битовизмите, като купуване на необходимото, са много по-лесни, когато двама внасят в касата. Всичко обаче опира до една единствена дума - компромис. Какво си готов да платиш за този статус quo. Някои могат, други не. А има и такива, дето хващат “последния влак” от ужас да не ги сметнат за нещо по-малко от останалите. И, ако нямат късмета все пак да срещнат някой подходящ някога, прекарват целия си Живот в тази двойка - по силата на навика и страхът от живот без подкрепа. Каквото и да си говорим, животът в двойка на чисто материално ниво е доста по-лесен. Номера е цената да те устройва. ако човек е в мир със себе си - всичко е наред.
Не мога да повярвам, но го чета.
Най-важното е да има с кого да се гушнеш и да опреш дупе в дупе. Да си кажеш лека нощ и добро утро. Да има на кого да си дадеш коледния подарък, ако ще, в 0 часа. Да си подпираш бастуна, да дишаш един въздух, ако ще и спарен, но вашия въздух.
Нямаш наблюдения върху самотни хора, предполагам. Не знаеш и какво е любов, затова ги пишеш такива недоклатени. Пожелавам ти от все сърце, ама наистина с цялата си душа, да срещнеш своя принц, да те грабне, омае, да заживееш във вихъра на красивото, обичливото, душевното и да дойдеш да кажеш : да, има и такава любов, този човек осмисли живота ми, а няма пет пари в джоба. Защо съм с него? Да пукна, ако знам
|