Аз имах една любима, любима пишеща машина :)
Казваше се . Като тази на картинката, но имаше и кирилица.
А пък един мой приятел, у когото тя попадна за малко време, така се влюби в Оливети, Дора, че чак написа на нея първата глава от един роман.
Романът беше за един милиционер.
Казвам "беше", а не "трябваше да бъде", или нещо такова, което би подхождало повече за роман, от който е написана само първата кратка глава, защото романът, веднъж замислен, просто няма как да не е жив. Дори и само в главата на автора си. Или в моята, в случая :)
Романът започваше с писмо от милиционера Минчо до неговата любима Дора Оливети и нейния отговор на писмото му.
Минчо пишеше, че ако нещо се случва, той непременно иска да участва в него.
А Дора му отговаряше горе-долу така:
"Тръндър-бръндър, драги Минчо.
Тръндър-бръндър, дръндърсъз!
Тръндърсъзът ми дръндиса,
твоя Дора, бръндърсъз!"
... което, тази "мимика", подражание на звуковете, които издава Оливети, Дора (пишещата машина, а не Дора Оливети - литературната героиня), безкрайно ми се беше понравило.
А и сега ми изглежда подходящо за цитиране
|