В интерес на истината много е деликатно да даваш съвети за възпитанието на чужди деца. Още повече на хора, които не познаваш достатъчно добре. Бих дала приятелски съвет на много близки хора, но ние тук такива не сме и всъщност се познаваме по написаното от всеки от нас, което, в някои случаи, може и да не е съвсем достоверно/обективно.
Да не говорим, че при различни деца, различни подходи са необходими. Това, което смятам за правилно и вярно за моето дете, за друго може и да не е. Примерно - винаги съм давала голяма свобода на дъщеря ми и тя никога не ме е разочаровала. Но друго на нейно място можеше и да злоупотреби. Такова ми е било детето, не защото е моето дете, понеже можеше да бъде пак моето, но с различен характер.