Да, и аз така я чувствам. Нещата започват с това, че Толкин разказва историята на децата си, затова и първата от книгите я чувстваме така. Първата световна е свършила, англичаните се надяват на хубаво бъдеще и семейство Толкин имат малка къща на брега на езеро, представям си ги на пейка- зяпат езерото и хълмовете, малчуганите са седнали в краката му и той обяснява къде са дупките на хобитите или после Езерния град, набезите на Смог и храбрия Бран, и знаеш. След това, когато започва историята на Властелина, двамата му сина са вече мъже и той им пише историята в писма. Много ми е любимо това, не знам дали е истина или легенда, но страхотно ми харесва. Последните глави ги пише и ги праща на фронта - "децата" вече воюват във Втората световна.
Направо книга в книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите