Честито Рождество!
Винаго по коледните празници се сещам за индианския потлач: ритуал от една страна на размяна на подаръци, а от друга - на разрушаването им. Едновременно са важни и материалното изобилие, и идеята, че материалното е безсмислено.
При потлач превъзходството се доказва не само чрез подаряване на богатства, а по-точно чрез опустошаване на собствените имоти с цел да се докаже, че в живота може и без тях. Това разоряване се придружава от драматичен ритуал и високомерни предизвикателства. Действието винаги се провежда под формата на състезание: ако единият вожд счупи меден съд или изгори куп одеяла, или разчупи кану, то неговият противник е задължен да унищожи по-голямо или поне същото количество вещи. Счупените парчета се изпращат на съперника като предизвикателство или му се показват в знак на почит. За племето тлинкит, сродно на квакиутлите племе, е известно, че когато даден вожд иска да оскърби друг вожд, той убива известно количество от собствените си роби. В отговор на това, за да си отмъсти, оскърбеният вожд е задължен да убие по-голямо число свои роби
Така си обяснявам за себе си тази лудница около празниците и това я прави в очите ми не лудница, а естествен, първичен, почти инстинктивен ритуал.
Редактирано от Purply на 27.12.13 11:48.
|