пак пасаж от книгата на стефанов, за лека нощ:

два дни, след като гарваните разораха с огромните си клюнове полето и хълмовете край съсипаните южни села, ние, групата мъртви български офицери, пътуваме благополучно към черквата.

по пътя хората се заглеждат мълчаливо към нас. слава на бога, че добре са ни наредили в каруцата. ръце, крака, глави... всичко е надлежно прибрано и разпределено в дървените кутии.

някои от минувачите се кръстят. по прозорците надничат бледите лица на гърците - жени, мъже, деца. приличат ни на портрети. говореше се, че хората от портретите умирали от глад.

ние не сме умрели от глад.
но сме умрели.

малко след площадчето насреща ни иде група заловени дезертьори - подофицерът от картечната рота и неколцина негови другари. бяха изоставили фронта още в началото на битката и сега ги развеждат из градчето за поука и назидание. жалка гледка бяха. жалката гледка ни среща с респект и неприкрита завист.

който избяга в правилната посока, на него ще е царството небесно.

за него ще пеят земята и небето.

...

хлопотът на звънците не стига до свереряващата земя.

в париж гробовете на прокълнатите поети се взират угрижено в оловното градско небе. скоро ще завали над великия град.

стихотворенията във всички антологии по света се опитват да заплачат. но не могат.

само едно прокълнато стихотворение най-сетне успява с плача:

виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.


бел. б.к:
стихотворението е на пол верлен.
ето го цялото:


виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.

И блед, като в сън
чул тежкия звън
на часовника в здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и плача.

Къде съм дошъл…
А вятърът зъл
като лист по земята
и мен в тоя свят
напред и назад
подмята.

(преводът е на кирил кадийски)

оригиналът:

Chanson d'automne

Les sanglots longs
Des violons
De l'automne
Blessent mon cœur
D'une langueur
Monotone.

Tout suffocant
Et blеme, quand
Sonne l'heure,
Je me souviens
Des jours anciens
Et je pleure;

Et je m'en vais
Au vent mauvais
Qui m'emporte
Deca, dela,
Pareil a la
Feuille morte.

(диактитиките са разкарани, защото символите не излизат)