демек осведомил си ги какъв е регламентът и като висшестоящ си наложил следването му, което не е същото.

представяш ли си обаче кво щеше да бъде ако децата ти оспорваха правото ти да налагаш регламенти?

тогава щяхте да сте в конфликт и спорната територия щеше да бъде твоят авторитет.

затова конфликтността като цяло - или хайде за по-лесно да я наречем конфликт върху правото на нещо (примерно правото ти като родител да определяш кое как да се прави в семейството) - е причина за възникването на която и да било регламентация на квото и да било.

регламентът се явява един вид компромис, взаимно съгласие за това как да се уреждат спорните въпроси. дали спорът е за това кой ще мие чиниите вкъщи или коя държава с колко процента ще си намали емисиите от въглероден двуокис няма значение. мъ за да се появи тоя компромис е трябвало първо да има конфликт - две или повече страни да си оспорват правото на нещо си.

следователно без конфликти няма регламенти. няма правила. няма закони. щото няма причина те да бъдат създадавани.

бягството от конфликт на всяка цена се нарича безпринципност и конформизъм. или, в зависимост от контекста, обикновено шубе, путьовщина (разбирай липса на мъжество) и липса на чувство за достойнство.

не за друго, а защото цената на всеки мир е висока*.
и защото всеки човек, който си знае цената, е готов да понесе значителни загуби, но не и да престане да отстоява някаква ценност или право - което пък се нарича принципност. измъкват се като мокра връв, за да си сведат загубите до нула само путьовците.

при липса на съществуващ регламент описаното по-горе прави конфликтите неминуеми, но не и неразрешими - ако воля за такава регламентация съществува.

ако воля за регламент няма, конфликтите си продължават при всеки повод - щото това е естествения развой на нещата.
или дори без повод, ей тъй, за да се покаже кой командва парада, примерно. кой е мъжът в къщи! кой е шефът! кой е правият и готиният! или кой къде стои в клубните предпочитания и следователно ще излезе сух от водата за сметка на други! хак да им е!

това последното, безповодно скандалджийстване, не е нищо повече от търсене на конфликт с цел препикаване на територия. или това което хората правят с мерене на пишки, клубарите - с периодично пускане на теми кой бил луд, и държавите - с дрънкане на оръжия. като например правене на ядрени опити, демонстративни военни паради, нови балистични ракети, щитове и тъ нъ.

то, според някои, било безобидно, както се оказва.
кво да им пожелае човек на тия някои, освен да са живи и здрави в наивността си.

ениуей. пример за последствията от липсата на желание за регламентация е периодично повтарящата се клубна ситуация.

пример за последствията от добрата регламентация пък - едно сплотено семейство или примерно една държава с действащи закони и работещи институции.

не ми се пише, обаче. щото и да пиша, и да не, все двеста: вероятността написаното да бъде разбрано е доказано малка, а да бъде разбано правилно - почти нулева.

----
*в исторически смисъл, вж. първата световна война, чиято продължителност в голяма степен се дължи на желанието на всяка от страните да не приеме унижението на поражението и да излезе от войната с минимална загуба на достойнство.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 05.01.10 23:28.