Имам предвид ЛЮБОВ-човешко вътрешно състояни в различни разновидности.
Състояние описано най- добре в Библията, без да гледам на това като Библейски писаници, а точно в човешки смисъл и начин на живот.
Защото едва чак когато човек се замисли върху смисъла на тези думи, започва осъзнаването им, а осъзнаването им дава отговор на много и важни за нас и за живота ни въпроси, какъвто и твоя въпрос.

Ето и цитата за Любов: “ Любовта е дълготърпелива пълна с благост, любовта не завижда, любовта се непревъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява”

Забелязваш ли от текста как се тушира всеки един конфликт с тези думи, забелязваш ли при липста на любов как изниква веднага конфликт?!

Мога да допълня, че това състояние отначало ни се дава, ние хората можем да го съхраняваме, умножаваме, ползваме или пилеем.
Това са неща определени за нас, не за други, това са реални неща, по- реални от нас самите...
не, не е само философия-начин на живот е...
за който чува и вижда...за другите това са само думи, празни и безсмислени думи...

Много голям житейски опит имам в тази област, не са само думи.