Мисля, че правилно го разбрах, затова отговорих по този начин.
Четох преди доста време в една книга за герой, който иска да дари нещо свое. Първо дарил любимите си книги, но когато се върнал в къщи се поразмислил, че тези книги отдавна вече ги бил чел и препрочел и изобщо не му липсвали. Решил да дари нещо, от чиято липса наистина ще го заболи. Това бил един камък, с който не се разделял, винаги го носил в лявата си ръка, тъй като точно лягал на в длъбнатината на дланта му. Излязъл и го подарил. Дълги години му липсвал. Но за какво е послужил на този, на когото го е дал?
Така че едно и също нещо има различна стойност за всеки... Жестовете също...

Всяка жаба си хвали гьола,
но... фактите са си факти! М.Н.