Типично по кактусарски всеки си има собствено мнение!!!
Чета те от месеци....и си мисля, че си голям фен на Никонов....с всичките му възгледи, разбирания и принципи! С всичките му рецепти и методи! И най-вече с неприемането на присадката като техника за отглеждане на кактуси!!!
Да ти призная..години наред и за мен той беше настолна книга...заедно с Борисенко и библията на Хаге! Велик кактусист е този сибиряк, отгледал стотици редки кактуси близо до полярния кръг.....обаче.....има едно ОГРОМНО НО!!!
В момента той не колекционира кактуси! Колекцията му е сведена до остатъци от някогашната красота! Били започнали да му поомръзват...нямал място....нямал време.....и още ред оправдания....а аз и ти знаем, че бивши кактусисти НЯМА!!! Любов за цял живот е!
На грозните фотографии от книгата му половината кактуси са на скрити подложки, а някои - на видими! И ти чудесно знаеш защо е така, въпреки многословните му твърдения, че не понасял подложките и че кактусите " не били истински" върху тях!
Не, друже....той просто в един момент се е отчаял да му измират най-редките и екзотични кактуси, писнало му е да ги отглежда от семеначе до тригодишни и после да ги губи, без да има удоволствието да им се порадва в истинската им големина, красота и цвят! И..за да не престъпи прословутия принцип за "кактуса на собствен корен"...просто си е изоставил колекцията да измре!!!
Да, има видове и родове, които и при най-строги мерки, когато са на постоянна подложка - порастват повече от нормалното за аридните си ареали.
Друг е въпросът, дали, ако ги вземеш от пустинята Айдахо и ги пресадиш на собствен корен някъде в по-влажен климат, те пак няма да порастнат повече от пустинните. Аз мисля, че растението има генетично заложени данни, които, при осигуряване на по-меки условия - просто си казват думата и то достига истинския си размер и красота. Същото става и на подложка. Растението е същото....но върху нея показва цялата си красота....и ЖИВЕЕ!!!!
Предната ми колекция включваше над 600 вида кактуси, 99% от тях на собствен корен!!! Имаше какво да се види като големи , стари растения, но раритетите просто изчезваха от нея....за месец, година или две. След десетина години събиране, грижи, харчене на пари и ужасно много време - се оказа, че отглеждам предимно гимнокарициуми, нотокактуси, астрофитуми и мамиларии...+ някои изключения.....и почти нищо, с което да се гордея! И да си кажа - ето, аз имам нещо много рядко и трудно за отглеждане...то е голямо, цъфти, прави плодове и семена....и мога по някакъв начин да съдействам за опазването на вида....защото и в природата е рядък, и като такъв - е подложен на тотално изгребване по комерсиални причини......и разнасян по целия свят до хилядите "колекционери", които на собствения му корен , но в друг хабитат, ще го унищожат за максимум две години!
наистина има видове, които на подложка "прерастват"....някои турбиникарпуси и гимнокактуси, навахоа, пилокантус.....и други....но моите 7-8 присадени турбиникарпуса нямат детки, на година изглеждат като 5-годишни и.....цъфтят до премала от май до октомври. :))) също като блосфелдията, която има към 50 детки, но нито една не е по-голяма от 7-8 милиметра...и в момента има към 200 напъпили цвята
Виж, не те убеждавам в моята позиция! Да бази Бог! Пиша целия тоя ферман точно тук, за да могат другите кактусисти да видят и двете гледни точки...и да изберат собствения си път, неповлияни едностранчиви мнения на авторитетите!:))))
А семената...другата седмица са при теб! Успех!