|
"Средният лихвен процент по 30-годишните ипотеки с фиксирана лихва в САЩ регистрира пореден спад, смъквайки се до рекордно ниско ниво. Това е осми случай, в който показателят записва историческо дъно през последната година."
Как става така, че лихвите в САЩ и Европа могат да падат, до рекордно ниски нива, а тук не могат? И наистина ли не могат, или поради неумение, страх от теглене на депозити, или по друга причина те стоят високи?
Тези дни гледах как Левон Хампарцумян от UniCredit Bulbank с лека ръка затри огромна част от усилията на PR на банката и огромна част от рекламните разходи с поведението си в национален ефир. Не може управител на банка да излезе и да говори не-истини в национален ефир. Или може? И ако управител на банката говори неточности по национална медия, то какво ли става при всички договори, сделки и клаузи с тази банка, които не се осветляват и се подписват пред някое тъмно гише или на бюрото на някой от кредитните инспектори в банките ни? Председателят на Асоциацията на банките у нас Левон Хампарцумян смята, че имало целенасочена кампания срещу банковия сектор.
Мисля, че е точно обратното – В опитите си да атакуват своите клиенти банките сами си докарват огромни неприятности. Желанието им да прехвърлят целия риск от бизнеса към добросъвестните клиенти, няма да доведе до нищо положително
Покачването на лихвите едностранно освен, че е незаконно е и изключително вредно за самите банки, защото рано или късно негативите от това, започват да се трупат върху тях самите. Изнудването никога не е било удачна политика прилагана за по-дълги периоди на време, а при нас това продължава вече четвърта година, като започна да дава резултат - стапяйки печалбите на самите банки, два и половина пъти (!) за годините на кризата. Печалбата не е малка, 550 милиона лева, но пред нея стоят няколко основни риска, за които съм споменавал не веднъж.
Една от новите заплахи пред печалбите на банките са неминуемите дела, които лавинообразно ще се завеждат срещу тях, използвайки пропуските им в юридическото изпипване на договорите, както и разреза на някой договори и действия на банки с европейското право и по-специално с Европейска директива 93.
“Юристът Георги Георгиев успя, макар и на първа инстанция, да осъди банка, заради многократно вдигана лихва по кредита му. За две години вноската се повишила с около 28%, обясни Георгиев. Адвокатът му Веска Волева смята, че има предварителна договорка между всички банки у нас.” - "Юристи натриха носа на банка – поне на първа инстанция. Става въпрос за ипотечен кредит и за ситуация, в която може да изпадне клиент на която и да банка"
Според адвокатката досега има заведени 50 жалби на клиенти. "Средният размер на кредита, който са теглили, е 100 000 лева. Така че става дума за кредити за 5 млн. лв."
И ако 50 дела са 5 милиона, то колко милиона биха стрували на банките 500 или 5000 дела, ако загубят – което е най-вероятно – тъй като България като членка на ЕС, няма как да заобикаля безкрайно европейското законодателство?
Не е възможно да се заведат 5000 дела? О, чакайте и само гледайте! Ако се спрем само на тази цифра, банките могат да се смятат за щастливи. И освен, че ще се наложи да платят щетите, ще има още разходи – по самите дела, хонорари за адвокатите, все цифри които ще се трупат следващите години и ще прелеят не малка част от печалбата, до колкото реално я има, в джоба на адвокати и клиенти. Някой адвокати само за няколко години могат да натрупат милиони на гърба на банките, което не се и съмнявам ще изкуши не малка част от тях поне да опитат.
Да оставим сега правото и да се върнем отново на лихвите – Според Левон Хампарцумян, не може да се даде 20 - 30 годишен кредит, с фиксирана лихва, ако депозитите са краткосрочно. На пръв поглед господин Левон Хампарцумян е абсолютно прав. Ще дам един простичък пример:
Например ти любознателни читателю си банка - Взел си от съседа Гошо и съпругата си Ирина по 500 лева, които те са вложили при теб на депозит за по една година. Тези пари ти и ги даваш на мен като заем за срок от 10 години. Всичко върви по вода, до мига в съседът Гошо и съпругата ти Ирина не дойдат при теб и не си изтеглят депозитите. Ти имаш да вземаш от мен 1000 лева + лихвите, но нямаш една стотинка в касата си, тоест ще се наложи да фалираш.
Не съм банкер, но до колкото съм запознат, правило в банкирането е да не се дават по-дългосрочни кредити отколкото е срока на депозитите. Такива обаче се дават не само в България, а и в САЩ и Европа. Това правило силно е нарушено в България, което поставя пред риск самите банки - - по причина, че банкерите ни не са помислили за защитен механизъм.
На втори поглед обаче, нещата не са чак толкова лоши и нерешими. Така, че може господин Хампарцумян и се чудя, че банките не го правят
И ако лихвата преди 2-3 години или днес лихвата е примерно 6 %, никакъв проблем не би било тя да си остане такава, дори основният лихвен процент в страната да скочи от сегашния си 1 % на 18, 22 %, или произволно число проценти, да плащате на вложителите много по-голям % лихва, отколкото вземате от раздадените преди това кредити, като, без при това банката да загуби и лев печалба. Подобни кредити могат да се раздават, но при определени условия за сигурност. Което прави банките в България силно рискови финансови институции, като за това им състояние са виновни самите те. Нито кредитния рейтинг на страната им е оправдание за лихвите, нито кризата – която напротив, свали лихвите силно в Европа и САЩ. И докато в началото на кризата трупаха рекордни печалби, явно това време вече мина. Няма как да се дои мляко от убита крава.
Решение за даване на кредити за по 10-20-30 години, с фиксирана лихва има, дори депозитите да са краткосрочни, но банката трябва да си гарантира парите дори в случай на изтегляне на депозитите, които често са за не повече от година.
Как може да стане това? Много е лесно! Изключително лесно дори...
В момента се сещам за поне 2 механизма с които това може да се постигне. И няма да има риск за банката, нейната печалби и сигурност, а клиентите ще знаят абсолютно точно, какво и колко ще платят дори след 29 години. Схемата е проста, като може да се гарантира и фиксира лихвата и за вече раздадени кредити. Първата или първите няколко банки които биха я приложили най-лесно биха я изпълнили и с най-висок процент запазване на печалба.
Не е моя работа обаче да давам съвет на банкери, още по-малко безплатно, за това приключвам до тук.
|
Банките в България – Скок с бънджи, без ластик
