|
Мъчно ми е! На моя брат също му е мъчно! Ще ви стане мъчно и на вас като прочетете долното.
Следващата ми статия ще е преписана (крадната) на 95% от разни източници, като дори в Уикипедия открих, че за любимата ми в миналото държава пише много, добре и подробно.
Смятах да се мъча да превеждам (тежко за мен усилие, равно на 1 година в уранова мина), но дори от това няма да има нужда, а съчиняването е излишно след като някой го е написал преди мен и по-добре.
Месец Март моят брат ме изненада с неприятната вест, че държавата мечта, в която искахме от деца да живеем е фалирала.
За тази държава бях чел още в невръстна възраст (основното училище) в далечната 1975 година и в единственото и невероятно тогава списание "Паралели."
Страна толкова богата, че на никой не се налага да работи, всички живеят в някакъв тихоокеански комунизъм, а вечер карат скъпите си лимузини по единствената, дълга няколко километра околовръстна магистрала. Страна толкова богата, че дори не успяват да изхарчат всичко, а по голямата част от доходите си влагат в чужбина придобивайки дялове в цели бизнеси подобно на днешните фондове на петролните емирства или на фонда на Норвегия.
Става дума за приказната, малка страна Науру.
Република Науру е малка островна държава в южната част на Тихия океан, южно от Маршаловите острови. По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката неевропейска държава.
Британският капитан Джон Фиърн, ловец на китове, е първият западен човек, посетил острова през 1798 година. Той го кръстил "Приятният остров". От около 1830 година науруанците се свързват с европейците посредством китоловни кораби и търговци. По това време на острова се заселват бедняци и дезертьори. Островитяните разменят храна за „тоди“ (палмово вино), боеприпаси и оръжия. Оръжията са използвани по време на 10-годишната война, започнала през 1878 г. и довела до намаляване на населението от 1400 до 900 души. Островът е анексиран от Германия през 1888 г. и включен в състава на немския протекторат на Маршалските острови. Пристигането на германците сложило край на войната.
Фосфатът на острова е открит през 1900 г. от златотърсача Албърт Елис. През 1906 г. Тихоокеанската фосфатна компания започва да разработва запасите в съгласие с Германия. Първата пратка е изнесена през 1907 г. След избухването на Първата световна война островът е превзет от австралийски военни сили през 1914 г. След войната Лигата на нациите дава на Великобритания попечителен мандат върху територията, , като през 1923 г. се съгласява да я дели с Австралия и Нова Зеландия. Трите правителства подписват Споразумението за остров Науру през 1919 г., създавайки комисия, позната като Британска фосфатна комисия, която получава правата за добив на фосфати. По време на Втората световна война Науру е окупиран от Япония от август 1942 г., а после пак завзет от австралийци. Науру става автономна през 1966 г. и, съгласно 2-годишна конституционна конвенция, получава независимост през 1968 г.
1967 г. народът на Науру закупува авоари на Британската фосфатна комисия и през юни 1970 г. контролът минава в местната Фосфатна корпорация на Науру.
Основен продукт е изнасяното гуано. Приходите от разработването на фосфат носят на хората един от най-високите жизнени стандарти в Тихия океан.
Общият доход на глава от населението за 1977 година е 21 400 долара (в днешно изражение и днешно време това са около 300 000 долара годишно, за всеки - От бабите до пеленачетата!) — най-високият в целия свят.
Коли, най-модерна и скъпа техника, предмети на лукса, нищо не липсва на бедните, но щастливи в миналото островитяни, които този път се радват на това невероятно богатство върху което ходят в буквалния смисъл на думата. Закупуват се скъпи имоти в Сидни, а в Мелбърн е създаден цял луксозен квартал за наурутяни. Местните жители се отдават на лентяйство и разкош и стават най дебелите хора в света.
Правителството влага пари във фонда, а местните са щастливи. Дори когато се изчерпи гуаното и целия остров под краката им ще са толкова богати, че всеки може да отиде където желае, а бъдещето на децата е обезпечено от държавния фонд влагащ парите от природното богатство.
От средата на 80-те години фосфатите започват да намаляват. Малкото островче е буквално прекопано, натоварено на кораби и изнесено. Добива се все по-малко и по-малко. Всички обаче са спокойни. Нали милиардите влагани във фонда ще носят още пари.
Уви! Тези които ги управляват явно не се справят успешно защото няколко световни икономически и финансови кризи, в който изгоряха зле вложените пари на науранците, докараха държавата до ръба на банкрута. В 90-те години правят острова офшорна зона. Това обаче довежда руската мафия, която бързо започва да пере милиони долари. Откриват се около 400 банки, като за адрес на повечето от тях е посочена пощенска кутия, регистрирана на името на местното правителство. Това обаче създава проблеми със САЩ. Заради финансовите злоупотреби Науру влиза в черния списък на редица страни. Когато и руснаците си заминават идва края.
В последно време значителен размер от приходите на държавата Науру постъпват под формата на помощ от Австралия!
Някогашното райско кътче Науру изживява тежка финансова криза и е заплашено от пълна ликвидация!
Сега тихоокеанската държава дължи 169 млн. долара на американски инвеститор, който ще трябва да получи всички имоти и ценности на Науру, за да си върне дължимото. Американската компания Дженерал Електрик Кепитал Корпорейшън, която държи ипотеката върху инвестициите в недвижимо имущество на Науру в Австралия. Страната рискува да се окаже обект на конфискации, след като не е успяла да спази падежите по дълговете си. Според дипломати и финансисти положението е почти безнадеждно.
Мините са изчерпани, а властите са профукали всички спестявания в ексцентрични и безумни инвестиции.
Свършват запасите на чиста питейна вода, спрени са и доставките на прясна храна. С времето островитяните остават без ток, а преди година се срина и телефонната им система.
Единствената самолетна компания пък спря да функционира, след като й свърши горивото.
Сега населението на Науру страда и от болести, тъй като Австралия отказа предлаганите до скоро медицински услуги.
В момента островитяните се издържат от построените бежански лагери на тяхна територия!
|
Краят на Рая - Фалита на една страна - Науру днес