Цитат:
13 Октомври 2007
Кризата в Аржентина и случаят на България

Доколко е възможно криза подобна на тази сполетяла Аржентина да сполети и българската икономика? В настоящия постинг ще разкажа за причините довели до премахването на валутния борд в Аржентина. Трябва да се отбележи, че валутния борд не може да се катурне от само себе си, нито пък да бъде бутнат чрез валутни спекулации или неща от сорта. Просто поради ред причини може да дойде момент, в който политическата му цена става висока и под някакъв обществен натиск се стига до неговото премахване.

Какви са били стъпките в Аржентина?

Лоша фискална дисциплина. Когато разходите надвишават приходите, бюджетът е на дефицит. Този дефицит трябва да се финансира от някъде и правителството трупа дълг. Увеличаването на правителствения дълг само по себе си не е нещо лошо, но трябва да става в някакви граници. Като показател за големината на правителствения дълг е прието да се използва неговата стойност отнесена към това, което произвежда икономиката или накратко казано в процент от БВП. При страните, използващи валутен борд, увеличаването на правителствения дълг не се толерира от рейтингови агенции и инвеститори, тъй като това е индикация за нарастване на риска в икономиката. Въпреки това е възможно правителството да е на дефицит и правителствения дълг като процент от БВП да намалява. Това е възможно, ако икономиката расте с по-голям темп в номинално изражение, отколкото дългът. Например ако правителственият дълг е 50% от БВП и икономиката расте с 10% в номинално изражение (само за сравнение България през последните години расте с 10-15%), то е възможно с бюджетен дефицит до 5% от БВП да не се увеличава правителственият дълг. Това че е възможно, не означава, че трябва икономиката да се движи близо до границата, защото винаги стават някакви шокове, чрез които да се прекрачи границата. Забавяне на растежът на икономиката или влизането и в рецесия влияят отрицателно по две линии. Първо по-ниският растеж на икономиката директно смъква границата, например ако икономиката вместо да расте с 10% в номинално изражение, расте с 8% (не толкова голяма промяна), то комфортния диапазон за дефицит спада на 4% от БВП. Ако правителството се е залепило близко до 5% таван за бюджетен дефицит, то при този шок започва да увеличава дълга си. Това увеличение е подпомогнато и от втория ефект. При по-ниския ръст на икономиката бюджетния дефицит, който се задава в номинално изражение, вече не е 5%, а повече. От друга страна при по-слабо развитие на икономиката, приходите са по-ниски и дефицитът се отваря и в номинално изражение. И така правителството вместо да поддържа дефицит от под 4% се озовава с такъв от 6-7% и нарастващ дълг. Рейтинговите агенции свалят рейтингите и международните финансови инвеститори се отдръпват. За последното може да е повлиял и самия шок, но резултатът е, че правителството не може да финансира разходите си през външен дълг.
Липса на реформи. Когато правителството изпадне в такава ситуация, то трябва да започне да затваря дефицита в бюджета. Тъй като той се отворил заради неочаквано забавяне в икономиката, не е логично да тръгне да увеличава данъците. По отношение на разходите икономии в Аржентина са могли да станат в секторите на образование и здравеопазване, които не са били ефективни. Опитът на правителството да прави каквито и да е реформи в тези сектори било посрещнато на нож от синдикатите и е имало доста протести. Доколкото са ми разказвали, тогава в доста кратък период са се изредили няколко министъра, но реформата така и не започнала. Правителството трупало дълг, който трябвало да се финансира с местни спестявания. Набързо била променена нормативната база, така че всякакви пенсионни фондове да могат да държат повечето от активите си в правителствени ДЦК. Разбира се, самите фондове се нуждаели от малко политическо сръчкване да почнат да го правят. От друга страна се оказало възможно (не знам дали първоначално такъв е бил замисъла или е била направена законодателна промяна) централната банка да покрива местната валута не само с долари, но и с ДЦК на правителството деноминирани в долари. Политическата преса не се е разминала и на банките и те са преалокирали част от активите си в ДЦК на правителството. Трябва да се отбележи, че банките и пенсионните фондове са били частни, но това по никакъв начин не пречи да бъдат мотивирани от правителството да направят нещо не чак толкова рационално. Неизбежното се случило. Увеличаващия се дълг на правителството и недобрата структура на активите на банките довело до загуба на доверие. Хората преценили за по-малко рисково да си държат депозитите в Уругвайски банки и започнало изтичане на валута. На правителството и централната банка не им трябвало много време да забранят преводите към чужди банки за да стабилизират валутните резерви. Но тогава потоците взели да се концентрират в няколко местни банки, които се считали за по-стабилни. Но това поставило пред ликвидна криза банките с по-малко доверие и се наложило замразяване на преводите между банките. По-нататък се сещате какво е станало. Опашки за изтегляне депозити, затворени банки, безредици и т.н. Недалновидната политика на правителството, мотивирана от синдикални искания, е довела до финансова криза. Когато стане финансова криза, икономическата криза е въпрос на време и сами можете да се сетите какво е станало с бюджетния дефицит и как правилата на валутния борд са се оказали пречка за овладяването на ситуацията без да ескалира напрежението.

Тази история я знам от един аржентински професор на име Алфредо Канавесе, който преди 3 години изнесе в България беседа относно премахването на валутния борд в Аржентина. Какво е станало след това с Аржентина от икономическа гледна точка е доста интересно, още повече че Канавесе, който е бил един хората даващи съвети за икономическата политика, разказа продължението с доста детайли. Но не това ми беше целта на постинга.

С този постинг ми се ще да направя някакви сравнение с настоящата ситуация в България. От фискална гледна точка икономиката на България изглежда в доста добро състояние. Нисък правителствен дълг, бюджетен излишък, ниски данъци. Въпреки това рисковете не са за подценяване. В българската икономика са се натрупали доста напрежения, които могат до доведат до финансова и/или икономическа криза и след този шок бюджетната позиция да не е добра, което да доведе до загуба на доверие, обезценяване на валута, хиперинфлация и всякакви други неприятни неща, за които може да се сетите като погледнете към 1996-1997 година. Лично моето мнение е че бюджетната позиция в момента е толкова стабилна, че ще издържи на рецесия в икономиката дори и от по-голям мащаб, така че може би не трябва да се притесняваме, нищо че другата седмица идват представители на S&P да смъкнат кредитния рейтинг на страната. Какъв е проблемът тогава? Проблемът е в това, че някои хора и организации си мислят, че тази бюджетна позиция е прекалено силна и може бюджетът да си позволи да раздаде доста пари за заплати, пенсии или там каквито разходи се сетите. В някакъв смисъл те са прави. Например, дори и да се направи 100% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, най-вероятно бюджетът ще излезе отново на излишък или на малък дефицит. Това, което те пропускат, като не гледат в дългосрочен план е ,че бюджетът няма да е устойчив на шокове.

Има ли опасност за шокове? Уха! От гледна точка на икономическото развитие една рецесия на световната икономика или по-конкретно на САЩ, които са се запътили с бясна скорост натам ще доведе до доста турболенции, които при нас в случай, че правителството клекне пред големите социални искания ще доведе до не малък бюджетен дефицит и затруднения от външно финансиране. Тази икономическа криза може лавинообразно да нарасне, ако заради нея се влоши състоянието на банковата система поради рязко увеличаване на необслужваните кредити. Разбира се, финансовата криза може и да се появи без да е необходим външен шок или забавяне на растежа в България. В момента кредитите растат с такива темпове, че едва ли някой е в състояние да каже какво е качеството на портфолиото на банките. Стане ли по-голяма финансова криза, икономическата криза, която да влоши бюджета, ще е на няколко месеца разстояние. И при двата сценария, ако правителството отслаби значително сегашната бюджетна позиция, е много вероятно да се окаже, че правилата на валутния борд са излишни. Ако се стигне до там, ще индексират заплатите на всички ни и то с доста над 100%.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------


Цитат:
Аржентина - валутен борд плюс рецесия равно на военно положение.
Георги Стойчев
Радио Свободна Европа

--------------------------------------------------------------------------------

Аржентинският министър на икономиката Доминго Кавайо подаде оставка, която беше приета от президента Фернандо де ла Руа. Това стана на фона на масови социални протести и грабежи, които доведоха до въвеждането на военно положение в страната. Тези събития на практика слагат край на икономическия експеримент, който преди едно десетилетие започна с въвеждането на валутен борд.
Събитията в Аржентина показват, че валутният борд не може да реши всички икономически проблеми на една държава и дори при определени обстоятелства може да се превърне в част от тях.
Валутният борд в Аржентина беше въведен преди десетина години под ръководството на същия този Доминго Кавайо, който днес подаде оставка и който в момента е може би най-мразеният човек в страната. Първоначално бордът работеше добре като гарантира стабилността на аржентинското песо, което беше вързано към американския долар. Хроничната хиперинфлация беше сменена със завидна финансова стабилност. В средата на 90-те година Аржентина се беше превърнала в модел за подражание и нейния опит частично беше използван при въвеждането на българския валутен борд през 97-ма година.
Засилването на долара през последните четири години обаче доведе до засилване на песото, до спад в конкурентноспособността на аржентинските стоки, до трайна рецесия в страната и до безработица от над 18 процента. Положението беше усложнено от азиатската финансова криза през 98-ма година и от огромния аржентински външен дълг, който възлиза на 132 милиарда долара. С влошаването на икономическите условия инвеститорите постепенно започнаха да избягват Аржентина и накрая напълно и обърнаха гръб, отказвайки да влагат пари в нови аржентински облигации. Това пък изправи страната пред опасността от фалит по обслужването на дълга и тя отново започна да тропа на вратата на Международния валутен фонд. Фондът от своя страна обеща спешно финансиране, но в замяна поиска затягане на финансовата дисциплина. За да изпълни тези условия, вече бившият икономически министър Доминго Кавайо предложи пакет от строги икономически мерки, които предвиждаха намаляване на заплатите, големи съкращения на бюджетните разходи, както и ограничения върху тегленето на банковите депозити. Аржентинците обаче отказаха да преглътнат това затягане на коланите и започнаха масови протести, които прераснаха в грабежи на магазини и сблъсъци с полицията. Най-малко 6 души бяха убити, а над 100 бяха ранени. В отговор на това правителството обяви военно положение за срок от 30 дни, а министър Кавайо подаде оставка.
Така комбинацията от валутен борд, рецесия и голям външен дълг доведе до финансова криза, граждански размирици и военно положение. Аржентинците сега са склонни да обвиняват правителството в корупция, в лошо управление и в липса на социална чувствителност. На практика обаче страната стана жертва не толкова на корупцията, колкото на икономическата логика, която показва, че без стабилен икономически растеж дългосрочното поддържане на валутен борд не е възможно.
По правило бордът помага на финансовата стабилност, но пречи на икономическия растеж, защото с времето води до надценяване на местната валута и до подкопаване на конкурентноспособността. България извади късмет, тъй като върза лева за германската марка и еврото, които през последните години непрекъснато отслабваха спрямо долара и с това частично омекотиха постепенното надценяване на българските пари в рамките на валутния борд. Ако обаче с времето настъпи обратна тенденция на засилване на еврото и лева спрямо долара, тогава негативите на фиксирания курс върху конкурентността ще започнат да се усещат.
България не е в много по-различно положение от Аржентина. Безработицата в двете страни е на почти еднакво равнище. И двете страни имат относително голям дълг спрямо брутния вътрешен продукт. И двете страни успяха да постигнат финансова стабилност чрез валутен борд.
Аржентина вече опита от сладкото и от горчивото на борда. България засега все още е в първата фаза. Без стабилен икономически растеж, без намаляване на външния дълг и без привличането на достатъчно чужди инвестиции обаче, аржентинският сценарий може да намери почва и у нас. Декември 2001 г .
-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Цитат:
Възможен ли е аржентински сценарий (аржентинска криза 2001-2002г.) за България, въпреки валутния борд и какво бихте посъветвали дребните спестители?
публикувано на 25.11.2008 г.
По принцип аналогии могат да се правят всякакви и може да се открият, както много сходства, така и много разлики – зависи в каква посока се правят сравненията. Нормално е да има сходства между режимите, тъй като те в основата си са едно и също нещо. В зависимост от това как ще се развие икономиката на една страна след въвеждането на борда може да се правят заключения дали режимът е бил успешно въведен или не. Ако трябва да правим паралели между Аржентина и България по отношение на състояние на икономиките може да се видят причините за срива на аржентинския валутен борд. Именно кризата там беше причината за това. Изхождайки от една от основните роли на борда, а именно укрепване на националната валута чрез привързването й към чужда можем да видим причините за влошаването на аржентинската икономика. Резервната валута на Аржентина беше долар и ръстът на неговия курс допреди около година и половина бавно, но сигурно надценяваше аржентинското песо. От една страна това укрепва местната валута, от друга възпрепятства износа на страната, тъй като изнасяните стоки трябва да бъдат заплащани в скъпа валута. Част от аржентинските проблеми бяха също много висок външен дълг, висок вътрешен дълг, висока инфлация, висока безработица, нисък икономически растеж и т.н. Сега ако сравним реалностите в България, то ще видим известни прилики по някои от проблемите. Сходни са проблемите с външния дълг и надценения лев. Единствено наистина обезпокоително е размерът на външния ни дълг и дефицита по текущата сметка. Размерът е доста голям за мащабите на България, но все още не на такова ниво, че да предизвика необратими последствия. В последно време и еврото поскъпна, което внася споменатите негативи по-горе, но към момента ръста на икономиката ни е стабилен. Така може да се заключи, че това към момента не е повод за притеснение. Останалите посочени фактори по-горе, засега изобщо не са същите, като в Аржентина. Само за сравнение, нашето правителство няма дълг (или ако има е приемлив и неголям). Нещо повече, отчита се бюджетен излишък, което е било немислимо в аржентинския вариант. Безработицата също е приемливи граници предвид състоянието на икономиката ни. Инфлацията е относително висока, но не е галопираща, нито хипер. Допълнителна сигурност дава стройната фискална и монетарна политика на държавата, нещо което е било провал за Аржентина (особено по отношение на данъците). Могат да се изредят още прилики и разлики, но в рамките на кратък отговор на въпрос това е невъзможно. Все пак, за да се даде точна оценка какво може или не може да се случи правейки се аналогии с Аржентина трябва да се анализират и двата валутни режима, състоянието на икономиките преди и след въвеждането им, както и настоящото им състояние. Просто са различни базите за сравнение, като при създаването и въвежданено на валутния борд в България са заимствани само малки части от аржентинския аналог. Сега е друга ситуацията и въпреки опита ни да сравним двата борда, съвсем не считаме, че това е достатъчно убедително сравнение. Независимо от това считаме, че засега няма основания за някакви притеснения. Базата върху която функционира нашия борд е стабилна и считаме, че може да се справи с предизвикателствата. Това, обаче, не бива да е сигнал за прекалено спокойствие още повече сега, в момент на световна криза. Тъкмо напротив – сега още повече е нужно да се правят анализи и да се търсят оптималните решения за всяка ситуация с повишено внимание. Трезвата оценка и навременните реакции срещу трусовете ще осигурят сравнително безболезненото им понасяне. Основната цел сега е държавата ни да се справи с глобалните проблеми, да се укрепи финансовия сектор и да не се допусне сериозно забавяне на ръста на икономиката, каквото неминуемо ще има. Вече се взеха мерки за още по-голямо гарантиране на спестяванията на населението, което между впрочем не е било направено в Аржентина и голяма част от капиталите са напуснали не само банковата им система, но и границите на страната.

Ако трябва да приключим с някаква препоръка за дребните спестители то тя ще е да не се поддават на паника и слухове. Дори и да има потенциална опасност за някакво недобро развитие на обстоятелствата, то събитията няма да се случат за 1 нощ. Към момента има предвидени буфери, които да поемат негативни трусове, а и поуките от предишни кризи налагат да не се допускат същите грешки. Оставаме с надежда, че наистина е почерпен полезен опит от миналото.

Надяваме се, че бяхме полезни.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ