Проблемът е че повечето българи изпадат в ужас чуят ли ' селскостопанска работа'. Дай му да върти алъш-вериш по най-лесния начин , да ходи по градския площад , да мрънка че работа нямало като под работа разбира да седи на бюро или зад щанда работата да се върши сама , а той да получава заплатата . едновременно с това мрънка, че хлябът , зеленчуците , плодовете , олиото и т.н. били скъпи и как инфлацията му изядала спестяванията.

От личен опит знам колко е трудно да намериш кой да върти мотиката . Гладен ходи, но мотиката не иска да хваща.

Един мой братовчед си има следния лаф ' како аз съм обул лачените обувки, ти ме караш да газя в калта ' .

Засега предимно чужденците оценяват природните дадености на България.

В България ако не беше скапаното законодателство след 1990 година ' в реални граници ' , мързела , мутрите притискащи производителите , чалга-модела, хорското нежелание за сдружаване и меракът 'да минем другия' нямаше да има пустеещи земеделски земи ( много има такива ), нито гладни хора. Естествено липсва и държавна протекционистична политика за това и то умишлено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите