Значи: не само бюджета, но и финансовите години в цивилизованите държави не е задължително да съвпадат с календарните.
Идеята на дивидента е, че той се разпределя от печалбата. По характер той не е разход. Както плащането на главница по заем също не е разход. Това е що се отнася до термина "разходи".
Ако го правиш като паричен поток, т.е. на метода "влезли/излезли", то тогава можеш да заложиш някакви дивиденти, но чак СЛЕД като видиш крайния паричен поток за годината. Тогава решаваш дали ще разпределяш дивидент съответно редуцираш оставащия краен паричен поток с разпределения дивидент. Това ще наложи да заложиш и някакви плащания по данъци. Ако правиш всичко на метода "паричен поток", а не "приходи/разходи", то тогава действително плащанията за корпоративен данък за 2007 ще ти се отразят в 2008. НО! Ако имате практика да фактурирате приходи, но след това имате практика да си разсрочвате вземанията, тогава няма да слагаш общо фактурираните приходи, а само тези, които планирате реално да получите.
Като цяло идеята е бюджета да е в максимална степен доближен до счетоводното отразяване, защото в противен случай собственика ще гледа едни резултати, счетито ще дава други и се получават драми. При паричния поток всичко е с ДДС, нали знаеш? Тука слагаш и ако имаш да си получаваш някакви пари от миналата година.

La donna e mobile