в общи линии българското образование представлява нещо такова:
изсипваш хикс лева на някой университет, ходиш на някакви лекции където е 50/50 вероятността преподавателят да дойде. ако все пак благоволи да го направи - в 40% от времето те занимава с глупости от сорта на "мъжете ли са са по-добри шофьори или жените", "колко тъпо е това правителство", "естествен ли е бюста на колежката от третата банка на петия ред" и всякакви такива.
в останалото време - мънка някакви лекции, които в най-добрия случай са 15 години назад от съвременната икономическа теория. Например хората вече обсъждат недостатъците на activity based costing и развиват теории за адаптирането му към съвременните бизнес изисквания, а познай колко време му се отделя в курсовете по управленско счетоводство.
Накрая зазубряш 100, 200, 500, 1000 страници, най-често от учебник написан от въпросния преподавател и се явяваш на изпит. Където се чувстваш като бай Ганьо в опера, ако не преписваш.

В крайна сметка дори да си се скъсал от четене, разбираш, че не си научил нищо, защото образованието ти предлага предимно теоретични познания, но не и умения да ги прилагаш на практика.

от друга страна - ти сам си даваш отговорите. английският ти бил на разговорно ниво. ето ти откъде да започнеш - курсове по английски, включително и с бизнес насоченост