Като отчитам конкурентните предимства на България и така представената ни особеност на инвеститора, ще предложа следните три идеи в област “земеделие”.
1. Зърнопроизводство. Това е вариант за консервативен (предпазлив като манталитет) тип инвеститор.
Концепция за инвестиране – закупува се земя втора категория от 30 000 декара нагоре. Подходящи области: Свищовско, Силистренско, Добруджа (най- добре естествено). Не е лоша идея и ако земята е парцелирана на 5-6 блока от по 5- 6 000 декара в диаметър от около 30-40 км. Засява се с пшеница, слънчоглед, ечемик или царевица като се спазват сеитбооборот и съвремените земеделски технологии. Закупува се съвременна земеделска техника. Изграждат се подходящи по обем зърнохранилища за 15 – 20000 тона зърно. Докато не съм забравил:) - да се усвоят субсидиите по САПАРД за техниката и силозите.

Аргументи:
- от една страна потенциалът за поскъпване на земеделската земя в близките 7-8 години е много висок (до 500 %, че и повече в оптимистичен сценарий). Няма (поне се надявам:)) вариант в които цената на земята да падне под текущите нива.
- от друга страна продуктите са борсово търгуеми и при гореупоменатите обеми е въпрос на (несложни) сметки къде е по изгодно да се реализира продукцията: на БФБ, на Франкфуртската или Чикагската борса. Т.е. безпроблемна реализация на продукцията, лесни справки за ценовите нива в последните 10 години, оттам яснота в предварителните баланси и пр. Не са необходими скъп маркетинг и реклама.
- технологичните процеси са ясни и сравнително прости. което би позволило и на инвеститор който разбира само от копане (на диаманти де:)) да упражнява ефикасен контрол.

2. Трайни лозови насаждения и винопроизводство. Този вариант е подходящ за инвеститор склонен да поема висок риск.
Концепция за инвестиране: закупува се земя 5- 6000 декара. Трябва да е бяла (песъчлива) почва, на южен склон (да е наклонено, с добър отток и немочурливо) и проветриво (с въздушни течения) място. При изборът му вече и инвеститорът ще покаже какво може:). Вероятно поне от почви, ако не персонално, то някой от познатите му много ще отбират:). И в този вариант ако са 5- 6 блока от по 1000 декара в рамките на 15-20 км са налице известни преимущества. Засаждат се лозови насаждения, а от какви сортове е предмет на друга тема. Това занимание ще глътне 5-6 милиона долара като нищо, а плодоотдаването ще започне едва след 5-тата година за съжаление. За радост тук субсидиите по САПАРД са по- големи (до 50%) и при известна умелост могат да се преодолеят лимитите и таваните за средствата които са поставени по САПАРД. Но това е също друга тема. Изгражда се малка спретната винарна с дълбоки изби. Нататък пътя е ясен, но за съжаление съвсем не толкова лек. Да се покаже и докаже на международния пазар, че в България могат да се произвеждат не само нискокачествени вина от ниския ценови сегмент ($1-$3 бутилката), а и такива от средния ценови сегмент ($8-$15). При 1-2 милиона бутилки на сезон (в песимистичен вариант) и грамаден марж, печалбите не са за изхвърляне. Изглежда малко сложно, но не е непостижимо като се има предвид, че в момента на този пазар оперират и все още оцеляват винарни управлявани от случайни хора и мошеници на дребно, които продават оцветени води от премити танкове подправени с карамели, есенции и тем подобни шашми.
Недостатъците на този вариант, са “хората” на които трябва да разчита инвеститорът за да “пробие” на този атрактивен пазар, който обаче не познава (вероятно). Та хората “не са богатството на България”, за съжаление както ще си позволя да перефразирам, но и това е друга тема…

3. Трайни овощни насаждения. Бих го квалифицирал като инвестиция с умерен риск. Тук само ще маркирам, че стана много дълго и почнах да забравям откъде съм започнал:). Доказано е, че климатичния пояс в които се намира България е най – подходящ за отглеждане на ябълки. Значи не в Румъния, не в Гърция, а точно в България, ябълките са най-сочни, сладки, ароматични и каквото друго ти дойде наум няма да е пресилено. Най- хубавите градини бяха в Пазардишко (Звъничево, Црънча и др. от този район). Бил съм по студентски бригади там навремето и го знам от личен опит. За съжаление не знам какво е актуалното им състояние, но като гледам царящата глупост и простотия едва ли ще да е добро. Всеки случай ако идеята представлява интерес или се колебаеш какво да избереш си струва да се провери. Най- много да се изгори един резервоар и половин ден. Дори да се наложи да се подновят насажденията, ако се подхване както си му е реда, ще се получи. “Където е текло, пак ще тече” както се казва в народния епос. Плодохранилището е задължителното условие естествено. А не е сложно и съпътстващо производството на пектин. Има голямо търсене в Италия, а и се “реализират” дребосъците. Та и тук са в сила фондовете на САПАРД и разни други гяволии както за насаждения, така и за плодохранилища.

Ще отворя нова подтема с този постинг, че той предишният ми и без друго беше само за уточнение. Който се интересува от “асоциациите” да го чете, а и между редовете също:). За инициатора искам да уточня нещо: - “звучи” ми смислено като изказ… Съвсем не съм сигурен обаче точно каква цел “преследва”, като поставя тази тема. Но искренно се надявам да не е само упражнения в писане…

Хайде със здраве, че много се отплеснах .