Все си мисля, че войната е неприятния данък, който трябва да плащаме за това, че сме се изхитрили да заобиколим естествения подбор. Вместо да умираме от хищници или дребни природни бедствия, ние се избиваме заради идеята. На преден план не е оцеляването на вида, а оцеляването на нечия идея. Не е ли ясно, че войната срещу природата е война и срещу хората. Хартата казвала, че аз имам право на живот. Ама аз съм се появил на този свят не по волята на хартата, а по божия воля, дори не са ме питали. Вместо харта за правата, аз бих предпочел харта за целите на човечеството. През второто хилядолетие това, през третото - онова.
Въпреки липсата на аргументи едва ли някой би оспорвал една такава цел: доминиране на човешкото начало във Вселенски аспект. Максимално удължаване на периода на съществуване на човешката цивилизация и всички родени да се радват на своето съществуване.
Въпреки, че не знам как определяш, че период като 2 хил.години е прекалено голям, но истината е, че днес няма човек, който да не презира войната. Дори и военните.

Редактирано от Pixel на 01.02.01 19:59.