През 1999 г. родните нормотворци приеха Наредба 26. Цитирам заглавието и : За минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждането на свине. Четен сам по себе си този акт е твърде похвален. Човек остава с впечатлението, че щом някой е опрял до правата на свинете, значи всичко по-значимо от подвижните менюта е уредено. Ако бях Петко Бучаров - и слава Богу, че не съм - щях дълбокомислено да заключа "да, ама не." През 2000 г. , една година по-късно, бе приет Закон за закрила на детето. Не е нужно човек да е Нострадамус за да схване, че явно във въпросната държава са по-важни правата на свинете, от тези на децата. Защо го разказвам всичко това? За да удебеля линията подчертаваща скудоумието на родната дупетатщина? Не. Получи ми се някак спонтанна аналогията между родната закондателна глупост и планиращата се международна такава. Истина е – на кой му пука за правата на противниковия лагер! Да създадеш лайняна река и после да се опитваш да направиш така, че да не цапа, не е от заниманията с които бих се гордял. Вероятно ще бъда обвинен в наивитет, но не мисля, че усилията на когото и да било биха били прецелени във вярна посока, ако наместо да се премахва войната, се правят опити тя да се хуманизира. Няма и никога не би могло да има хуманно убийство. Лично на мен ми е все тая дали ще бъда отнесен от мина, застрелян между очите, отровен със Зарин, заразен с чума или каквато друга гадост ти дойде на ум. Забраната на един или друг вид оръжие или бойна тактика се прилага по логиката на борбата с допинга. Когато водещите в технологично отношение държави изобретят нещо ново, тутакси забраняват остарелостите, като за целта все ще се намери някоя “хуманна” обосновка. Абцелютно същото е и с оръжията. Как мислиш, кое е по-важно за гражданството, да си запази домовете или да запази живота на войничетата пратени на отстрел? Изобщо защо не вземем да помислим за премахването на войната като средство. Две хиляди години християнска цивилизация не са ли малко много за да узреем за идеята. До кога едно безумно творение ще се разкрасява със спасителни идеи като тази на нашия приятел. Дали наистина е невъзможно да се премахне войната? Но как да го направим? Как да оставим милионите военни безработни? Как да фалираме хилядите военни фабрики? Как да лишим от печалби инвеститорите във военната промишленост? Петролните гиганти, застрахователните компании, хилядите и милиони по-едри и по-дребни контрагенти на военната промишленост, научните и изследователските институти и компании, пацифистките сдружения, екологичните организации.... Милиони и милиони хора с тлъсти вратове, които се хранят от войната. Тези хора живеят от войната. Те могат да я хуманизират до дупка, но никога няма да я изоставят. Нито те, нито правителствата които същите тези хора назначават, нито международните ви институции.
Ще приключа задъханата си тирада с опит за философски ракурс по темата. Непрекъснато твърдях, че когато се работи на парче е глупаво да се оценяват резултатите. През последните години човечеството отключи познание, с резултатите от което все по-трудно се справя. Защото забрави да си помисли за утре, за вдругиден, за после... Заблуди се, че добро днес задължително означава добро утре. Забрави и дори се подигра с истината, че ако една пеперуда размаха някъде крила, на друго място се заражда циклон. Ние обаче не сътворихме пеперуда, а чудовище каквото не сме си представяли и в най-страшните си кошмари. Какво ще стане ако химическите оръжия погребани в моретата се разтворят един ден във водата? Какво ще стане ако гръмне биологична лаборатория и от нея се пръсне смъртоносен щам във въздуха? Какво ще стане ако някой кибер маниак взриви утре ядрена централа? Какво ще стане след десет , сто или хиляда години с околната среда която изнасилихме до дупка? Кой факт би бил по-значим тогава – че днес доволстваме или че утре можем да платим с живота изобщо, за мимолетното си блаженство.
Вчера хванах края на някакъв филм за крокодилите. Знаеш ли защо тях ги има от около двеста милиона години , а нас едва от вчера и може би до утре? Защото те не се опитват до обладават природата. Не се опитват да я побеждават, а просто се пригаждат към капризите и. Страдат, гладуват и биват изяждани, но само този им стоицизъм им гарантира, че ще бъдат сред опечалените на собственото ни погребение. Точно за тази хармония с околното ние хората забравихме. Заблудихме се, че можем да построим свят по собствени правила, който да остане независим от останалия. Победите в една или друга битка ни заблудиха, че сме спечелили войната, но аз си мисля, че много скоро това ще бъде платено. Няма война, който да може да бъде спечелена. Човек може да влезе и да излезе от една война, но не и да я спечели. Рано или късно разбира, че онова което е загуби в битката е по-ценно от спечеленото. За жалост това го разбират хората – институциите не.

Никой

P.S. Темата с правата е прекалено сложна за да я вместваме сред другите. Особено разгледана през призмата на последните достижения на генетиката. В тази връзка смятам, че като право номер едно на бъдещия гражданин на Земята трябва да бъде записано - има неотменимото и безусловно право да се роди генетично моделиран до пределно възможното към датата на раждането.

P.S. Тъпо е да си мисля, че някой се е заел да ме цензурира, но това не успях да го пусна два дни. Едва сега и от друг компютър успях. В тоя дух на мисли, ако не се появя повече, да знаете, че вината не е в мен.