Според мен философията е като поезията. Истинските философски прозрения са резултат не толкова на целенасочени умозанимания, колкото на вдъхновение. В крайна сметка философията не е решаване на задачи, а полет на мисълта. Какво ще бъде сътворено по време на този полет предварително не е известно. Вървенето във философията не е свързано с пристигането на определено място, а с удоволствието от самата разходка. Кое от преживяванията по време на такава разходка би могло да бъде облечено в мисъл, записано на лист и използвано в живота на човеците, е твърде неясно. Според мен е важно натрупаната от философията съвкупност от мисли да бъде опазвана и добре разчитана. Наглед непотребните неща днес, утре могат да се окажат спасителни. Да не забравяме, че великите философи без изключение са били люде изпреварили с векове развитието на нашего брата обикновения човек. Много често философията само отваря определени врати, а твоята банда от прагматици минава през тези врати и проверява какво има вътре и как то може да бъде употребено за извличане на определена полза, оцветена в зелено.
Тук ще се върна само за момент на темата за съмнението, с едно малко допълнение. Философското съмнение не обрича на бездействие. То само поддържа импулса за съвършенство жив. То ни спомня, че идеите ни могат да бъдат по-добри, картините ни по-красиви, поезията ни по-изящна, политиката ни по-човечна, вярата ни по-силна, делата ни по-правдиви, самите ние по-божествени. Това съмнение ще ни запечатва устата всеки път, когато гласът ни с накани да викне - "Това е!"

Никой

P.S. А ти сигурна ли си, че си наблюдавала лунно затъмнение? И сигурна ли си, че то е онова което науката ти казва за него, а не нещо различно? Ами ако някой просто ни е прожектирал филмче на гигантски космически екран? Ако това всичкото ти е кофти сън? Или пак съм пропуснал новината, че някой е открил безспорната гледна точка! Защо да затваряме мисълта си в толкова тясна и недоказана истина? Правим ли си услуга по този начин? Нима ще си позволим да наричаме очевидните неща очевидни, само защото ни се струват такива? Знаеш ли колко години намирах за очевидно, че имам къс нос, докато един ден не открих истината.