Опитите ми да те въвлека в другомислие поне до момента са твърде безплодни.Все ме теглиш към един подреден и което е по-важното, предвидим свят. Свят в който с повечко фантазия, знания и хъс, можеш да сътвориш чудеса от подвизи. Мисля си, че от гледна точка на човеците, нещата имат своята видима и своята невидима природа. Същността им е простата съвкупност от тези две начала - видимото и невидимото. Когато сборуваш само едната част - която сме длъжни да уточним че не е ясно какъв процент от цялото е - и на тази основа си изграждаш представа за нещото, е възможно безкрайно да се отдалечиш от същността му. Облачето на хоризонта може и да е метереологичен феномен, а може и да е пушек от все още невидимия параход. Стоиш си значи с чадър в ръка и вещаеш дъжд, а слънцето си пече ли пече. Докато ти вещаеш дъжд, мастити учени и рационализатори изобретяват чадъра, простудните лекарства, болничните листи, застраховките, непромокаемите материи, водосточните тръби... Един цял свят изграден върху дъждовните очаквания на човеците. Искам да съм наблизо, когато корабът се покаже на хоризонта - ще си умра от смях!
Какво пък, не всички сме толкова смели. Аз си признавам, че ме е страх от това, че е възможно да бъркаме в опитите си да разпознаем Всемира. Възможно е да гребем здраво в обратна посока. С което здраво се забих в хипотезата на параграф 22 : Единственият начин да си изградиш ясна представа за същността на нещата, е като изходиш от същността на нещата!" Това ще го ползвам като мото на някой от юбилейните броеве от онзи вестник.

Никой