Това, че науката успява да опровергае собствените си твърдения е нейно достойнство, а не недостатък. Това е инструментът, с който тя разширява собствения си мироглед и постулира градиента на развитие. За разлика от други "вярвания", при науката можем да измерим прогрес/еволюция по отношение на този градиент, както и да регистрираме приемственост. Разбира се в историята има неизброими изключения, но те са резултат от екстремизма на екстремните - засекретяване на знанието по политичски и религиозни съображения. Дали някога науката ще достигне заветната цел - обяснение на всемира - не знам, по-скоро не. Но тя поне прави опити. Прав си, че научната мисъл често е тесногръда и не вижда по-далеч от носа си, но това е нейния път. Не може да имаш ценна, широкомащабна и оригинална идея без да си наясно с всички дребни тестове в изолирана среда, на които тази идея не трябва да противоречи. И тук е ценната за мен роля на философите - да поопресняват зациклилите пчелички и да им бършат от време на време очилата с дебелите рамки. Пък може и да се получи нещо. Всъщност каква е алтернативната "вяра"- ти какво предлагаш? По отношение на фундаменталните въпроси за обяснение на Всемира и живота, науката е едва прохождаща. Три хил. години са едно нищо за развитието на каквото и да било. Та най-старото живо дърво е на възраст 4800 години. Ти казваш, че ако трябва да вярваш в науката, то това е заради технологиите. Аз обаче се съмнявам, че техниката и технологиите са логично продължение на науката. Може да е точно обратното - науката се развива благодарение на технологиите. Техническите изобретения като правило се появяват въпреки "забраната" от науката. А науката има много лица. Истинската наука никога няма да твърди като ЧеНе, че амебата е по-нисш организъм от човека ;), защото не знае с какъв "тест" да го докаже. А и на тази наука просто не и трябва подобен вид самочувствие.