Вярваш ли в науката ? Въпросът е съвсем сериозен. Може ли аргумент (нещо отгледано до състояние растеж в главата на създателя си)подкрепен с тест да те убеди ?
Провереният ми инструмент къде е края на един проблем споделих преди време в тема "Границите" в клуб Психология.Пък вярвам, че светът не може лесно да бъде обяснен, защото е в движение.
Понеже аршините ми не са изработени от нетопим метал някъде в Япония, творчество ми помага да си изработвам системи за оценка адаптивно по задачи.

Терзанията ми не свършват там, обаче евентуално покривам собствените си стандарти. Малко преди тази точка, ревизирам отначало цялата система. Въпросите започват с мен, но не е задължително в мен да са и отговорите им. Логично, в момента на дефиницията съм различна от момента на потвърждаването й.

Тази философия ! Що ли не ме питаха по-рано ? "Твърдите неща" са ония в развитие; и не ме въпросвай за посоката - имам чувствителен анализатор, като стане реч за избор. "Стъпиш" ли веднъж върху тях, ще можеш да глаголиш още два милениума (глеЁй колко материал за стенвестник!) какво било прогнозируемо за бъдещето; как ли не, нали живееш в това, което описваш.

За да сме седнали на релсите, преди да чуем еднакви неща, сме имали доволно убедителна причина. Заедност не е причина, а инструмент : проверявали сме нещо. Едва ли е било колко чевръсто всеки от нас ще пропусне физическия си край. От лоялност към каузата, може пък да съм проверила разписанието на влаковете; ей тъй, евентуално в случай на неуспех ;)))

ПП:До понеделник няма да излизам. Че и понеделник.