Случват ли ни се сходни неща? Очевидно да. Ако с теб се хванем за ръка и седнем на релсите, много скоро ще чуем свирката на локомотива и това определено ще е нещо сходо и за двама ни. Какво ще се случи в следващата минута? Ти ще скокнеш чевръсто и ще избягаш, за което ти действие сам аз бих могъл да изброя доволно количество "разумни" причини. Аз най-вероятно ще остана и ще заразсъждавам точно над разумните причини. Тук е и разликата между нас, по наглед сходната ни съдба. За теб приближаващият влак е проблем, а за мен той нито е проблем, нито не е. Състоянието "размазан на релсите" за теб е лошо, а за мен беззнаково. Ето кое би ми попречило да грабна една Тошиба и да метна решаването на проблемите. Аз нямам достатъчно сигурна система за оценка на нещата. Нямам ясна представа кое е проблем и кое не. Да слагам етикети на нещата само защото ми изглеждат по определен начин, не е аргумент. Дори и бетонни твърдения като това, че естественото състояние на нещата е да са в движение, не са нищо повече от изпразнени от съдържание заклинания. Кой собствено те излъга, че това е естественото състояние на нещата? Само защото ти се струва, че всичко е в движение и това трябва да означава канонична истина? Ами ако се заблуждаваш? Ако движението е аномалия?
Ето кое отне възможността на философията да управлява света - тя задължително иска да стъпи на нещо безспорно, преди да започне да оценява света около себе си. Казваш, че нямаш рецепта срещу посредствеността. Аз пък имам стотици, но няма да ти предложа нито една от тях, първо защото не съм убеден, че посредствеността е лошо нещо и второ, защото не мога да преценя качеството на самите рецепти. Ето да речем една не лоша рецепта - простаците да бъдат разстрелвани както си вървят по тротоарите! Зверско ли ти се струва? Предполагам да, но дори и подобно безумие не може да бъде аргументирано заклеймено като такова. Защо да е лошо да се избиват простаци? Ами ако това е смисълът на живота изобщо?
Истината е, че и аз като теб все още се дърпам от релсите и все още никого не съм застрелял, макар това последното често да ме изкушава. Има и друга истина обаче, че някаква моя част все пак си остава върху релсите и всеки път когато се сблъска с простотията и арогантността, се попипва по кобура. Не съм сигурен коя си част обичам повече! Това последното се получи подходящо за заглавие на първата ми статия в онзи вестник!
Сега излизам и ако до понеделник не ме приберат, ще продължим.

Никой