Никой !
Дано да е инерция след опиянението по празниците. Щото откривам отговори на вселенски въпроси; пък последните са в постоянно движение и, докато изчетох отговорите ти, се обезмислиха !
Не е ли особено жестоко, след толкова години, да ме връщаш към тестове по биология ?
Заедност, защото не сме най-ниската жива форма : амеби. Защото баба ти (или поне учителката ти по история)трябва да ти е разказвала какво се е случило с наръча пръчки на коляното на Кубрат. Защото проблемите ни са сходни (ако не си съгласен, ще трябва да ме убедиш в обратното). Още ?

Как може да се замери отклонението в пътя, ако не знаеш накъде си тръгнал! Задачата е мисия, не някакво си политическо хрумване на креслив "вожд", повлякло масите. Мисия може да ми бъде реализирането на проект с 14" Тошиби под наем, инсталиран Linux и пакет за дистанционно обучение. Мисиите се изпълняват от хора с визия (останалите пропадат;тук се сещам за няколко пресни примера).
И си имат аудитория, при това такава с ценности (защото са заченати от стремежите/нуждите й).
Понеже не съм в състояние да изпълня мисията сама (при цялата си гениалност, скромност, ..пр), търся си съмишленици за заедност. Значи, последните кротко си шумолкаме, за тормоз на тези които са изключени, бавно-бавно си променяме нещата, себе си ..и така. Мърдаме, значи ни има.
Естественото състояние на нещата е да са в движение, за ужас на посредствените.
За тях бе приказката; и как не ми се пише ! Нищо не ме тика към екстремизъм по-силно.Щях да сбия двама пред мен на опашката, докато композирах и пазарувах днес.
От моята гледна точка, тази група действително е блажена.
Сите терзания на търсещия свят я подминават;затова заема служба в някоя институция-там е гарантирано, че стремежът е да се запази статуквото. Във всички области, с изключение на една; мисля че не е нужно да повтарям Коя пак.

Хайде да се разберем от сега да не минаваме към дебати за персонажи; това са упражнения за малки умове. Ще трябва да съчиня новела, ако се навия да пиша за изпълняващия длъжността държавен глава (прояви разбиране и си представи как човека нямаше днес какво друго да прави:)
Нямам рецепта за противоотрова срещу посредственост. Понякога ми се струва, че е безнадеждно; като много тежко психическо заболяване - и се чувствам без сили.Това е една от битките, които броя за предварително загубени.

*Наблюдателят, като избрано състояние на мисълта, е само предподготовката ти за стенвестника в "онзи" дом;)))Трупаш материал, за да не те пъхнат в някое кюше да броиш кламерчета - винаги ще можеш да си извадиш записките и спретнеш нещо четливо. Или ти подариха пенсионна застраховка по празниците ?