Значи, кибичим си в компанията един-други и наблюдаваме "тълпата".Дали последната го знае едва ли е важно. Върху индивидуалните ми интереси не плащам данъци, пък и тълпата не ми покрива сметките за това, че ги имам. Другото, което имам (пък тълпата няма как да го култивира) е гледна/отправна точка. Понеже тя не струва пет пари утре с познанията ми от днес, трябва постоянно да се движа (и сред тълпата).
Любен Дилов бе публикувал в Сега от вчера (пазя я - до поискване)една думичка, която се намести в речника ми и чудно пасва да замести лошия дъх в "колективизъм-колективно"- заедност.
Не само вярвам, че промените се извършват от екипи обединени от достижими цели, но стоя на позиция, че това е Начина за събиране на знаещи накуп в един и същи момент, под достатъчно вътрешно убеждение в правотата на мисията. Постави сега "тълпа" до последните и виж как изречението ми се разми. Ето защо : тълпата е нещо неуправлявано (макар в управлението днес да е доста демоде да цигулариш за управление-на-човешки-ресурси; екипите биват в о д е н и, не командвани понеже, в общия случай, всеки в екипа знае повече от останалите в системата, в частност шефа- опиташ ли да го "ръководиш" напуска.
Как нещата стигнаха до цинизъм ? Елементарно като за Уотсън : вместо решения по проблеми (които са явни в едър шрифт), някаква клика представяща себе си за елитарен клуб, на която й липсва воля, заблуждава,хайде да се съсредоточим на този континет (за нуждите на протокола), и си организира пиршества наречени я Ниш, я друго. Да си политик изглежда е състояние без последствия. Във всяка компания, като похарчиш ххх 000 000 за организация на форум без резултати ще хвърчиш. Не знам как е във философията ;)))
Минах (така ми пише и на статуса)покрай История днес и оставих нещо за съмнението, което завършваше горе-долу така : ..в свят от стандарти, истината виси стерилно във вакуум.
В събота БиБиСи започва серия предавания за водачите на големите цивилизации, пръв ще е Цезар.Ще рапортувам как ми харесва.

* дефиниция на Дракър за наблюдател :
Bystanders have no history of their own. They are on the stage but are not part of the action. They are not even audience. The fortunes of the play and of every actor in it depend on the audience whereas the reaction of the bystander has no effect except on himself (позна ли се вече ?). But standing in the wings - much like the fireman in the theather - the bystander sees things neither the actor or audience see. Bystander reflects and reflection is a prism rather than a mirror; it refracts (пречупва)
**Внимавай в какви клубове четеш, за Бога. Част от опашката я правят драскатели с ултра его довлекли се, за да бъдат обожавани и им се кланяме :о)