"Значи чрез сетивата си узнаваме.Не чрез
сухи умствени и философски разсъждения."
Тази форма на религиозен сенсуализъм никак не ме изненадва. Къде по-лесно е да гризеш торти, нежели да си обясняваш какво е тората. Важното е, че е сладко - какво значение има какво е това "сладко" и защо го наричаме такова. Простата сетивност издигната в ранг на житейска философия обаче, е най-сигурното средство за оскотяване.
Идеята, че не бива да свеждаме съвършеното до себе си, а трябва да се издигнем до него, сама по себе си е похвална. Нищо, че разгледана на фона на твоето вярване тя звучи нелепо. Защото съгласи се, че е адски тъпо да се мъчиш да се извисиш до нещо, за което няма как да придобиеш предварителна представа, както сам твърдиш. Остава ти само дълго да чукаш по разни врати. Сега, с риск да те разочаровам, ще ти подхвърля една мисъл на Лао Дзъ, че няма такова нещо като чукане и намиране на учител. Тъжно нали? Та Лао Дзъ твърди, че никой не е в състояние да си предизвика учител по свое желание. Че връзката с евентуален учител не зависи от извършването на определени дела и неизвършването на други дела. Тя просто се случва, тогава когато трябва и по незнайни за човешкия ум причини. Всичко това естествено при условие, че си готов да вярваш в подобни неща. Лично аз все още не съм намерил основание да го правя. Точно поради това и ще се лиша от възможността да бъда свързан с кой да е учител. Мил жест от твоя страна, но безсмислен от гледна точка на собствените ми мисловни построения.
За влизането в себе си и какво там бива открито. Детската наивност на влезлите в себе си и открилите там "Мир, Любов, Изпълненост, Тишина, Безкрай" винаги ме е забавлявала. Всъщност разбираема е човешката привързаност към идеята, че няма начин същината на предопределението ни да не е свързана с подобни неща. Опитай обаче да разчетеш тези думи без розовите очила които си надянал на душата си. Зад всяка една от тях се крие съвсем друга истина. Всичко което изреждаш се свежда до "воля за власт". Страстта ти да имаш всичко онова което намираш за добро, те тика да вярваш безрезервно, че няма начин то да не ти принадлежи. Няма начин да не ти е предопределено. Зад красивата фразеология се крие най-обикновен стремж към блаженство. Какво по-блажено за човеците, от безбрежното реене в безкрая на нескончаемата хармония.
Не искам да дрогирам душата и ума си. Ако вие искате да го правите - ваша воля. Всъщност няма нищо по-лесно от това да се дрогираш и придобитите под наркоза възприятия да развяваш като последните истини. Това обаче никога не е истинско влизане в себе си. Когато влезеш в себе си истински и в съзнание, ще видиш такива неща, че ще ти настръхне косата. Тази "грозна" вътрешна същност обаче е истинската и единствена човешка същност.

Никой
P.S. А "почукай и ще ти се отвори" е опасен призив. Ако оставя само на чувствата ми да ме водят при избора на врата, то най-вероятно ще се окажа чукащ на вратата на някой публичен дом. Ами ако и вие чукащите сте объркали вратата? Ами ако сте почукали на вратата на истинското зло?