Темата по принцип има множество аспекти, но аз ще потърся както обикновено скандализиращ такъв. Аз съм подложен на тирания! Всеки подобен на мен би бил подложен на тирания, в коя да е либерална държава. Защо? Много простичко - заради избирателното право! Аз не искам да имам равни избирателни права с другите. Искам всеки да си заслужи избирателното право. Аз не искам да се кланям на Конституция, която прокламира, че всички имаме равни избирателни права. Ние хората никога не сме били равни, не сме и никога няма да бъдем равни. Стремежът към равенство е философията на слабите и смачканите духом. На интелектуално бедните и чувствено пустинните.
Аз не искам да съм равен с никого! Знам, че равенството е безмерна глупост и храна за хората с опустошени души. Да заявя равни права с истинските титани на съвремието ни би било освен крещяща липса на възпитание и потресаваща глупост.
Как другояче освен сбъркано бих могъл да нарека едно общество, в което не се иска никакъв ценз за да упражняваш най-сложното от всички човешки права - правото да управляваш съдбините на човечеството. Не това, че посредствените, чрез масовото упражняване на избирателното си право формират облика на съвременното общество, е най-страшно обаче. Най-страшното е, че онзи напън мнозинството да управлява пак не се реализира. Защото зад първосигналните политически пристрастия на мнозинството, се крие добре режисиран икономически интерес на малцинството. Чрез подходяща система от съответни механизми, тъповатото мнозинство е добре направлявано в нужната политическа посока. И когато вдене, че отново е отдало масовата си енергия за реализирането на частни интереси, вече е прекалено късно. Но всъщност не чак толкова, че да не се намери нов политически ездач, който отново да яхне масовото недоволство.
И така, аз не искам да имам равни права с последния овчар от село Овча могила. Моите уважения към благородната му професия, но аз не мисля, че човек който през живота си не е прочел друго освен повиквателната си за казармата, следва да се състезава на равни начала с мен в опитите ни за управление на обществото. И ако той има един избирателен глас, то аз би следвало да имам хиляда. Ако пък аз имам хиляда, то нека Сократ има милион. Само така ще стане невъзможно умствено и душевно недъгави хора да управляват обществото ни. Нищо, че мнозинството ще се чуди и мае на посокат в която го водят новите пророци. Нищо, че в самото начало, а може би и дълги времена хората няма да имат никаква представа как да оценяват случващото им се.
Ето защо аз призовавам всеки да си извоюва толкова избирателно право, колкото може. Всичко на този свят се заслужва с много труд и посвещение. Който иска да управлява съдбините ми, нека го заслужи! Докато това не се случи, докато масовата посредственост "управлява" чрез правото си на избор, аз ще бъда подложен на тирания. Тежко ми!

Никой