По принцип философията не обича ничия компания. Но ако изобщо някой може да и прави таква, то това са математиката и физиката. Нека не забравяме, че първите философи са именували изследванията си "За Природата" и в тях са развивали своите физически и математически схващания за устроението на света.
Откровено казано обяснението за онзи пич с бомбата много не го схванах, но за да не дразня излишно самочувствието си, го отдадох на ранния час. Това "съобщения за изпращане" като метафора ли да го схващам или буквално? Нека изясним нещо. Има система от действащи морални правила. Каква е генеалогията и и дали е добра или не като система, аз не се наемам да коментирам. Важното е, че това е нещото което сме издигнали в светиня и в което кълнем делата си. Това е което твърдим, че ни вдъхва човешки облик. Това е, заради което прокламираме, че се борим. Ето точно върху това всичкото не можеш да пуснеш никаква бомба и още по-малко истинска такава. И не след 50 , а и след 500г. отношението към подобен акт би следвало да остава същото, ако все още стоим върху същите тези морални устои, които днес развяваме като знаме на човечността си. Другото е обикновен цинизъм и то изваден от философското му звучене и най-обкновена, човешка алчност и тъпота.
С Дракър постигаме приблизително единомислие по темата, което определено му прави чест. За да остана верен на себе си ще ми се наложи обаче да изнамеря и някаква отлика. Ето я - за мен истинските пророци не шокират. Те биват просто смешни и жалки в очите на останалите. Шокиращите пророци носят нещо, което вече се е появило на хоризонта. То все още не се е случило и стадото не го познава, но вече има някакво предчувствие за него. Шокиращите пророци са просто с много добро зрение и разказват на слепите от стадото какво приближава. Има една друга категория пророци, които разказват за неща които все още не са нито видими, нито изобщо осезаеми за стадото. Това е групата на смешните и жалките пророци. Нещата за които те разказват звучат толкова невъзможно, че стадото просто ги съжалява. Метафорите които тези пророци използват са само смешни брътвежи в ушите на стадото и то искрено се забавлява с тях. За чия сметка става забавлението се разбира толкова късно, че вече никой не си спомня, че над днешния потрес стадото някога се е веселило. Има една висша категория пророци, които назовавам такива колкото да ги обознача. Те никога не пророкуват. Онова което биха могли да изкажат като пророчество няма как изобщо да бъде преведено на никакъв език. Посланието което би се съдържало в подобно пророчество е неизговоримо и несводимо до ухото на стадото.
С което май окончателно погребахме темата за достиженията на философията през Средновековието.

Никой