Ще говорим ли за велики мислители или не? Ако иде реч за философски и религиозни принципи, то продължавам да твърдя, че в античната философия богатството им е неизброимо. Там има всичко. Какво от всичкото е станало популярно и защо, е тема която е предмет на друга дискусия. Никой творец обаче не е виновен за това, че творението му е останало неразбрано - нали не сме забравили, че понякога обществата узряват столетия по-късно за определени идеи, а понякога и никога. Айнщайн малко преди смърттта си е казал, че ако е знаел как обществото ще се отнесе към него, е щял да стане водопроводчик. И така аз продължавам да твърдя, че в Средновековието титани на мисълта като Талес, Левкип, Сократ, Платон, Аристотел, Епикур и т.н. просто няма.
Темата за държавното устроение и принципите на властта е интересна, но просто друга. "А и най-ефикасната от всички революции - Американската - провъзгласила, че властта е НА народа, ОТ народа, ЗА народа." Това твърдение е толкова смехотворно, че ако не беше изключително цинично, щеше действително да буди живителен смях.

С уважение!
Никой

P.S. Ако все пак откриеш средновековно философско построение което ти се стори изключително и новаторско, просто го сподели и аз ще се постарая да ти открия неговия гръцки първоизточник. Стига да не е някое от "божествените" внушения на св.Августин за ползата от девствеността , защото с това малко ще ме затрудниш.

P.P.S. И не е случаен страхът от философията през Средновековието. Историята помни случаи на мислители предпочели смъртта заради идеите си (Боеций, Сократ и т.н.) Как на фона на това би изглеждал един св.Петър с лековерното си предателство или сам Иисус, който ще си позволи да простене, съмнявайки се: "Господи защо си ме изоставил!"