Е, тя и змията ако се беше обърнала към Адам историята можеше да е друга, обаче ядец.
"Защо да не мога да живея съвършено" е въпрос който звучи разумно, до момента в който не се качиш в градския транспорт с чисто новата си рокля от Армани. Когато слезеш на последната спирка само по сутиен и една обувка, вече ще имаш множество ясни отговори.
В невъзможността си да си представим съвършенството като завършеност, демонстрираме удивително единомислие. Точно то роди разсъжденията ми относно това, че освен невъзможен стремеж към това съвършенство, друго не може да има. Че пристигане при това пътуване няма, защото никой и не е помислял за конкретното място на което иска да се озове.
Не давай пример с каквато и да е мелодия, защото се подвеждаш сама. Няма завършена и съвършена мелодия. Има чудесни мелодии, но няма съвършена такава. И това, че една мелодия бидейки променяна ще се отличава от едно най-хармонично нейно звучене, все още не означава, че това звучене е съвършеното такова. Защото "на мен така ми хареса най-много" просто не е критерий. Ако да е такъв - докажи ми го безспорно.
Ако съвършенството започва отнякъде, ще излезе, че и завършва някъде. А ако нещо има завършек, не бихме могли да го назоваваме просто движение. Ето защо проблемът с онова изречение стои отворен все пак.

С уважение!
Никой