Знанията и философиите са ограничени.Те поставят граници. Те разделят, те те правят шизофреничен, защото пораждат размисли, които не са твои и които не могат да бъдат твои. Непознатото и неизвестното, там, нама граници, защото няма философи,няма никой.Няма и кого да цитираш, защото до твоете лично непознато и неизвестно,не се е докоснал никой. То е свежо...то е вечно ново...всеки ден, всеки час, всяка минута.Като една роза, с роса по цветовете, като един лотос, плаващ невинно върху водата...като едно дете,току що родено и неоцапано от мръсотията на шизофреничните си родители. За да стигнеш до непознатото, до неизвестното, трябват много животи.Животи, през които си бягал от него, подражавайки винаги, силния на деня. Подражавал си на умния на деня. И докато си подражавал, докато си цитирал като папагал, заучени чужди мисли, си забравял за себе си...за собствената си същност. И така...хиляди животи. Философите оставят следа.Като кучетата, които препикават териториите си.Така те се ограничават в писанито на трактати и трудове...оспорвайки се един друг.Доказвайки че единия е прав , а другия е крив. Глупаци. В неизвестното, в в непознатото, в безкрайното, няма с кого да спориш....САМ си. И летиш като птица, и не оставяш следи.... И плуваш като риба, и не оставяш следи..... Ако видите някога куче, знайте и то е философ, но е куче-философ.....то пикае за да си маркира територията. А когата минеш оттатъка...оттатъка..... Не желая да ви разправям......не заслужавате дори и да ви пиша.