За Дзвер По повод порочността на възприеманото и съчетаването на различните реалности. Първо , струва ми се прекалено измамно допускането , че съществуващата човешка представа за реалността е единствената възможна човешка представа. Нещо повече , с всяка измината секунда ние прибавяме нещо към тази представа , колкото да докажем сякаш нейната несъстоятелност и да я изменим .Тук би могло да се възрази , че притуряното не опровергава съществуващото , а само го доусъвършенства. Може и така да е всъщност , но не това е същественото. Допускането ни , че тази човешка представа за реалността е валидна , се крепи на крехкото убеждение , че принципно различна представа с инструментариума с който разполагаме , няма как да бъде изградена. Мисля си обаче , че подобен аргумент не е достатъчен. Най-малкото поради това , че не успява категорично да опровергае възможността за съществуването на алтернативи. Колкото и силно да е убеждението на някои , че извънземни няма , то това в никой случай не е достатъчно условие обратната хипотеза да бъде обявена автоматично за невалидна. Дори и всички до един да вярваха в нещо , невярваното би било също толкова достойно за нашето внимание , до момента в който ще успеем по някакъв безспорен начин да го заличим от възможните допускания. В този смисъл примерът ми със стаята може би не беше съвсем удачен. Исках да подскажа , че в момента на светването на лампата може да се окаже не че стаята е различна , а че това изобщо не е стая. Че новото е толкова невъобразимо различно от старото , че двете множества нямат нито един общ елемент. Тогава няма да имаме осъзнавана по нов начин реалност , а ще имаме изобщо друга реалност. Тук стигам до съчетаването на различните реалности. Разбирането , че светът е съвкупност от представите на всички съставляващи го елементи за самия него , изглежда приемливо. И в същото време не ме удовлетворява. Към това събирателно разбиране винаги може да се притури нещо или да се отнеме друго и вече ще имаме нова представа. Това отлично съвпада с твърдението на някои философи , че истината не е нещо което може да бъде открито , а че се създава и то в рамките на един непрекъснат процес. Процес който не се стреми да достигне някаква финална точка , а който намира смисъл в непрекъснатата трансформация. Това е чудесно , но въпреки всичко недостатъчно основание за да отрека другата хипотеза , че има такова нещо като истина и че тя подлежи на откриване. Ако обаче го допусна , ще излезе , че истината е непроменлива величина. Нещо което има своя собствена обективна природа и което може да бъде обект на търсения. А може да бъде обект на търсения по простата причина , че е непроменливо – ако имахме променяща се система в която всеки елемент в следващия миг е нещо различно , нямаше как да се даде формулировка на търсеното. Стигам и до последния въпрос дали безплодните ми и наивни опити да формулирам обективната природа на Всемира имат смисъл. Нямам нито едно доказателство , че каквото и да е има смисъл. До тогава всичко има своя смисъл. Нищо , че не го разбирам. За Криси Аз “който много знам”, съм от тези които не са убедени в познанията си и тъкмо поради това постоянно ги подлагам на съмнение. Ако някой ми каже “не си прав” , не ми казва нищо което да не знам. Истински интересно ми става когато някой каже “аз пък мисля различно”. Това е което си заслужава. Другото е суета. Що се отнася до смирението , то не е нещо което човек може да си пожелае , да щракне с пръсти и то да се случи. И аз се моля простащината и арогантността да свършат , но те видно е дори се множат. Всяко нещо с времето си – нали се сещаш “има време за раждане и време за смърт....” Така предполагам стои и въпроса с просветлението и свързаното с него смирение. А Соломон действително е прав , че който трупа знание , трупа печал. Но кой е казал , че живота е за забавление? Ти кого предпочиташ , самодоволния простак или опечаления мислител? Дзвер е прав , че на мисленето дължим в крайна сметка всичко което имаме , та дори и Светото Писание. Последното пък дължим на шепа бюрократи , които преди няколко стотин години се събират на един събор и решават кои текстове да канонизират и обявят за истинни. Всичко останало , както предполагам ти е известно , е обявено за неистина. Впрочем сред тези неистинни текстове са оставени и Евангелия , които са много по-стари и стоящи близко до събитията от времето на Иисус , от канонизираните четири Евангелия. Ти обаче тях разбира се не си ги чела. Вероятно не си чела и Свещения Коран. Мога да допусна ,че не си чела БхагаватГита , Тората , както и много други религиозни и философски извори. Защо ? Защото в Библията има всичко и към казаното там няма как да се притури. А дали ти е известно , че и преди Библията е имало такива неща? Дали ти е известно от къде точно Християнството е откраднало своите идеи? Чела ли си нещо за Египетските религиозни вярвания? Виждаш ли колко много въпроси могат да се родят дори и от нещо толкова безспорно като Библията. Защо да ме е страх от подобни въпроси? Само защото ще срутят някакви мои представи и ще ме оставят в безтегловност. Нима това е недостойно? Но нека отново съм неправ. Нека действително онова което човек може да намери в Светото Писание е всичко. Виждаш ли колко съм смирен – аз действително допускам тази хипотеза за истинна и ти давам възможността да си права и да говориш истината. Това е и нещото което ме кара да уважавам теб и позицията ти. И ще го правя до момента в който нещо ме убеди категорично , че тази позиция е недостойна за уважение. Но до тогава си запазвам правото да допускам и други неща. Не е изключено просто да се развивам по-бавно , но това вече е нещо за което не съм виновен. Бог ми е свидетел , че давам доста от себе си в тази посока. За Слаб За възможността съзнанието да изпука. Има такава възможност – прав си. Питам се обаче ако не бяха всички онези мислители от миналото с “повреденото” съзнание , какво щяхме да представляваме ние днес. Питам се ако не бяха изгорели по кладите , изгнили по затворите , измъчвани от Инквизицията и свършили по санаториумите за душевно болни , какво щяхме да сме аз и ти днес. Дали те не платиха цената за това аз и ти днес да сме това което сме . И имаме ли право пред бъдните поколения да си пазим съзнанието непокътнато. Да посвещаваме живота си на собственото си душевно спокойствие , само защото така е по-безопасно. Седя и се чудя защо да е по-достойно да свърша дните си като миньор ровещ в калта , а не като пациент на психиатрично заведение. Каква е разликата? Може би само в това , че единият от двамата е направил опит да се издигне над калта – недостойно ли е това или просто опасно? С уважение! Никой