Проблемът за истината си заслужава само ако се прави опит да бъде намерено нещо , чрез което да се осмисли изградената представата за всемира. И неосмислена , представата си я има , но ние човеците си имаме нещо което ни тика въпреки всичко към мисленето. Виж що се касае до личната ми нетърпимост към идейните спекулации , то това е друга тема. Изключително нелепо ми се струва да се твърди категорично каквото и да било , без твърдението да може да бъде съдържателно изяснено и най-вече безспорно доказано. Ето защо западните философски и религиозни системи не успяват да спечелят доверието ми.(От което допускам разбира се , че губя само аз) Най-голямата заблуда за един разум според мен е , той да бъде принуден да повярва в нещо конкретно. Нещо което да съдържа в себе си претенцията за абсолют. Нещо което да накара разума да си каже:"Е копелета , аз бях до тук. Всичко ми е ясно. Жал ми е за вас глупаците , които още не сте се светнали за нещата. Дерзайте и един ден може и да стигнете до висините в които сам аз се рея." Това освен тъжно е и пагубно за "просветените" , но това все пак си остава техен избор. С уважение! Никой