Написаното от мен е напълно добронамерено. Ако се е изтълкувало различно , е грешка на тълкуващия. В частност имах предвид това , че усещането , че си умен и знаещ съществува у всички. Ако ти си задаваш въпроси за всемира , други си задават въпроси за улицата. Въпроси различни като качество , но с еднакво грешни отговори. Това исках да ти подскажа. И ти и онзи овчар на отсрещния баир , а и аз , получаваме едни и същи грешни отговори на въпросите които си задаваме. Ето кое ни прави съотборници. Що се касае до самочувствието от качеството на въпросите които си задаваш... Ами с времето и то изчезва. Всъщност най-добре би схванал невежеството си , ако си избереш нещо в което вярваш абсолютно и се опиташ да го обориш. Ако опитът ти е достатъчно обективен , ти гарантирам , че ще успееш. Ако успееш обаче , няма да се почувстваш горд от себе си , а просто объркан. Ако това ти се случи , ще мога само да ти кажа "Добре дошъл в клуба!" Изобщо , не е срамно , че сме невежи. Срамно е да защитаваме невежеството си.