|
След като писах за истината в човешката любов, която е житейска рядкост, каква е лъжата, в която сме затънали? Хем примерите са ежедневни и безкрайни, хем това са процеси течащи предимно на подсъзнателно и инстинктивно ниво, които са по-трудни за рационално разглеждане. Зад най-големите лъжи, стоят най-големите истини, които човек не иска да приеме, и отчаяно се оптива да скрие от себе си.
В последно време разглеждам този процес чрез прост модел базиран на идеята за баланса. Балансът е нормалното човешко състояние, когато той самият е лишен от всякакви външни или вътрешни импулси/стимули. Това е положението в което нищо не се случва и стандартния хомо сапиенс приема за "скучно". Човек в този случай можем да кажем, че е инертен, и това е единственото състояние в което реално можем да говорим за наличието на свободен избор. При присъствие на "дразнител", по-скоро става дума за "реакция".
Ето прост пример. Човекът да кажем е гладен. В това положение той излиза от инертно състояние и се появява *нуждата* да задоволи този глад. Който е чел Шопенхауер, той описва реалността като "отрицателна". Т.е. това което ни изважда от инертното състояние е *необходимостта*, *липсата*. Липса на какво - на-общо казано баланс. Това е огромно разкритие за същността на живота, за съжаление разбираемо за малцина. Но можем да говорим за баланс, като по-популярният термин, въпреки че човек трябва да има едно наум, че балансът е върховното състояния на човека, и нещата които го изкарват извън баланс, са единствено отрицателни по характер.
Ако се върнем на примерът с глада, какво предизвиква тази липса на баланс? Предизвиква влечение към обекта който липсва - в случая храна. Пак общо казано, това което се появява е *магнетизъм*. Това е процес който тече от липсата, към наличието, и е едностранен, което е също важно наблюдение. Формите на магнетизъм са най-различни, защото нещата които липсват на човек може да са най-различни. След храната, следващият по-очевиден пример са двата пола. Между тях е изграден естествен магнетизъм, чрез отделяне на качества и роли, и свързването им със сексуалната функция на човек. Целта е естествено продължаването на рода, чрез несъзнателен и силен инстинкт, самият който работи чрез усещането за *липса*.
Затова и има две различни виждания за любовта, макар и предоминираща да е първата. Първата е, че противоположностите се привличат. Втората е, че подобното привлича подобно. Та реално кое е? И двете са верни, но в различен смисъл. Първото е проява на магнетизъм, и вътрешният стремеж за компенсиране на някаква личност. Второто е признак на... да кажем електричество (въпреки че не знам колкото е удачен този пример), което тече (съзнателно) в някаква посока. Повечето хора съществуват на ниво магнетъзъм, водени от липсите в своя живот. Това може да са какато материални липси, така и духовни. Животът е устроен така, че дава възможност тези липси да бъдат компенсирани външно. Но на практика резултатът винаги е по-различен от това което човек е очаквал. Най-простите за разлеждане са материалните липси. Желанието да се трупат предмети които уж улесняват живота, уж създават радост, уж сме ги искали много. Когато човек наистина ги получи, постепенно осъзнава, че "влечението" към тях се е изгубило. Той винаги се стреми към нещо ново, а старото вече е безинтересно, и само му коства усилия да се занимава с него и да го поддържа.
В същността си магнетизмът е точно това. Той създава силно привличане към това което нямаш. Когато го получиш, магнетизмът изчезва, и в някаква степен човек усеща балансираност, при което минава в състояние на инертност. По друг начин казано - приема ситуацията за даденост. Само че когато тя е изградена на базата на нещо въшно, тя не е. Материалните вещи които някои трупат са по-леката форма на магнетизъм, по-тежката е когато са намесе реални хора със собствени стремежи и липси. Тогава вече говорим за дисбаланс на психиката, и кармични взаимоотношения.
Кармичните взаимоотношения са сложни за разплитане, защото се градят на индивидуални проблеми, усещане за липса на нещо конкретно и опит за компенсирането му. Пак междуполовите взаимоотношения са добър пример. Когато нещата опират само до физическо ниво, човек изпитва болка при раздяла, защото отново усеща *липсата*. Но тази болка е в рамките на разумното, тъй като физически погледнато, подобен магнетизъм може да се изгради отново, той е "общ". Коато става дума за кармични взаимоотношения, обикновено става дума за магнетизъм породен от специфична липса, която може да се реализира по-трудно. Тогава взаимоотношенията придобиват усещане за обреченост. Хората с кармична обремененост обикновено вярват в единствената голяма любов. Те позволяват на другия да ги мачка, да се подиграва с тях, и реват, че въпреки всичко го "обичат" и не могат да го напуснат, толкова силно го "обичат". До това води силен вътрешен дисбаланс който проявява силен магнетизъм. Както писах преди, магнетизмът е едностранен, несиметричен. В повечето случай кармичната връзка я изживява само единият, а другият я толерира по различни причини. Много рядко тази "любов" е споделена.
Друго интересно за магнетизма е че той е мигновен. Несъзнателно, обектът на компенсация е много бързо установен. Това е т.н. "любов от пръв поглед". Това е като "любовта" в магазина към новата дреха, обувка, телевизор, кола или друг обект на неочакван и несъзнателен стремеж. Ако се върнем на другата теза "подобното привлича подобно", схосдството се установява доста по-трудно и бавно, главно на съзнателнателно ниво, въпреки че и там има ниво на интуицуя. Разликата е че интуицията просто казва, докато магнетизмът заповядва, така че хората като цяло са склонни да пренебрегват първото заради второто.
Един последен въпрос - значи ли магнетизмът липса на истинска любов, която ще изтрае повечето от времето за неутрализиране на този магнетизъм (което е от няколко месеца до няколко години). Принципно не, но само ако човек не се залъгва за природата на тази "любов", и не положи усилия да изгради съзнателни взаимоотношения с другия. Освен това е много по-лесно ако този магнетизъм е възникнал на по-общ принцип - т.е. пол, отколкото конкретна кармична обвързаност. Кармичните взаимоотношения според мен са винаги деструктивни, тъй като са базирани на някаква силна липса на баланс, а поддържането на външен баланс, е крайно нестабилно състояние. Затова и най-голямата "любов" е често и най-трагичната. Тя силно привлича, но и силно отблъсква, защото хората не са реално дорасли за подобна близост. А какво предизвиква кармичната любов? Друг интересен въпрос, за някой друг път...
|
Лъжата в човешката любов
