|
Дебела тема е как точно възниква човешката "любов" и как се проявява. Нещата са обвити в толкова егоизъм и фалш, че и човек който искрено търси истината, се чувства като слепец който опипва това което стои пред него, но трудно го вижда в неговата цялост. Особено при положение че всеки си има своето индивидуално его и индивидуални заблуди, а от друга страна стои и биологията (която е по-добре изучената част, но и много често по-отхвърляната на субективно ниво).
Все пак, има и нещо лесно и разбираемо в цялата история, и то е къде е истинава в цялият хаос. Има ли истинска любов и какво представлява тя? За всеки който наистина я търси, според мен на някакво ниво го осъзнава. Но пак, цялостната картина е малко по-трудната, а да живее според наученото, много по-трудно.
Ето я и малката голяма истина. Истинската човешка любов се проявява единствено в грижата!
Всяко друго човешко отношение не може да се нарече любов в истинския смисъл на думата. Както писах в началото, какво представлява то, е дълбока и мътна тема, с която мнозинството хора така или иначе не искат да се конфронтират. Така че ще се огранича до истинската любов, която според мен поне теоретино много хора ще се съгласят че е грижата. Трудно обаче ще докажа, че тя е *единствената* форма на любов в истинският смисъл на думата. Да кажем, животът го показва. Да вземем най-простият класически пример. Какво е отношението ти към нещо подарено и към това което сам си създал, или си купил с трудно събрани средства? Да, човек цени това за което се е трудил, но още по-дълбоката истина е - това за което го е грижа. Грижа го е за това което сам е направил, за усулията които е воложил. Грижата винаги е обвързана с труд, където според мен се крие и по-специалното и място. Това е причината тя да изгражда истински отношения, а останалата гама човешки емоции са на изцяло егоистично ниво. Точно както подарената "играчка" рядко има стойност след момента на първоначална възбуда, така и всяка друга форма на човешка любов е нетрайна и представлява просто това - момента възбуда на егото, еуфория, която бързо изчезва. Това е от психологична гледна точка, от биологична е отдавна доказано.
След като хвърлихме малко светлина по този унижаващо прост, но често отбягван въпрос, каква е по-голямата картина? Защо всъщност хората го отбягват? Отговорът не е шокиращ - *секс*, темата табу, за която дори да се говори, пак най-дълбокото си остава табу... Има ли нещо общо секса, с истинската форма на любовта - грижата? НЕ... Както писах, повечето хора в някаква степен си дават сметка за грижата като главната форма на любовта. Но се залъгват, че тя не е единствената. Затова приемата секса, като друга, странична форма на любов, и за да я направят по-истинска, се опитват да я обвържат с грижа. Това рядко работи, по простата причина, че едно от двете трябва да нарочим за по-важното, и първичното. Т.е. секса ли ще предивзика проява на грижа или грижата ще предивзвика секс. Това е една от тези теми табу, където хората усещат противоречието в собствената си психика, и не се много убедени как да му отговорят. За повечето хора, първото е вярното. Техното виждане е, че секса е първичното, и след това трябва да дойде грижата. Човек е животно в крайна сметка, и това "приоритизиране" не е изненадващо. Доста по-малко хора слагат грижата като първоначална форма на любов, която предизвиква и сексуални желания. Макар и по-малко, и такива хора има, така че къде е истината? Истината е, че сексуалният нагон и грижата като единствена форма на истинска любов са силно ралични неща. Каквото и човек да сложи на първо място, трябва да приеме този факт и да не се заблуждава, че едното ще му даде другото. Напротив, хората които тръгнат в едната посока, се ограничават в другата. Затуй чалгата постоянно реве за любов, а другите реват че са сами. Търсейки любов човек често остава сам, а търсейки "любов", демек секс, човек често остава без любов.
Не е много приятна реалността на човешките взаимоотношения, но има и още. Към кого/какво човек проявява любовта като грижа? Пак да започнем с прост пример. В светлината на всичко казано до тук, не е учудващо, че огромната част от хората всъщност обичат истински не партньорите си, а .... домашните си любимци. Факт! Защото естествено те трябва да се грижат за тях. И тук е въпросът, на какво се дължи тази тенденция, и това трябва? Защото в тези взаимоотношения, човекът стои по-отгоре, или по-точно - като по-силната и доминираща фигура в тези взаимоотношения. Това разположение създава предпоставките по-силният да се грижи за по-слабият. Същото нещо се проявава във взаимоотношенията деца - родители, особено при майката. Майката е по-силната фигура, която се грижи за по-слабата - детето. Това нещо се запазва, пък било "детето" над 20, 30, че и 40. Защото грижата предполага, че е насочена от по-силното към по-слабото същество. Тази идея е намерила проявление и в приказките за рицарите които защитават по-слабите. Рицарите трябва да са по-силните, за да ги е грижа и да могат да защитават. Може ли по-слабият да го е грижа за по-силният? Отговорът е - НЕ! Това е единият от житейските парадокси. Ако съществуваха реално такива невероятно силни и доблестни рицари които да защитават слабите, тях никой нямаше да е способен да ги обича! Защото никой нямаше как да изпитва необходимостта да се грижи за тях, ролите са наобратно! Това е нещо което се наблюдава ежедневно дори и на ниво деца-родители. Децата доста по-късно развиват инстинкт да се грижат за родителите си когато те остареят и започнат да ги виждат като по-слабата страна. А какво ще кажем за образът "мъж на бял кон" който търси да спаси и да се грижи за "крехката и слаба" жена? Той е също от тези които никога няма да бъдат истински обичани, защото "крехката и слаба" жена, никога няма да го обикне.
Т.е. забелязваме една силна несиметричност в човешката любов, породена от фактът че тя се гради на грижа, която предполага насоченост от по-силният към по-слабият. По-слабият, никога не може да обича истински по-силният! Това го повтарям, за хората които са влезли в тоя филм да дават истинска любов, и да очакват нещо в замяна. По-слабият, и да иска, не може да им отговори! Така че към списъка на несъвместимост между нагод и грижа, трябва да се доабви и като цяло рядката споделеност/двустранност на грижата поради нейната несиметричност. Може ли тя да е симетрична? Може, но при положение че се проявява от еднакво силни хора. Но това е необходимо, но не е достатъчно условие. Първо, трябва ролите да се уеднаквят. В днешно време само се тиражита, че мъжете и жените са ранопоставени. Всъщност е една деформирана от феминизма картина изградена на усещането за малоценост, не истинско желание за равнопоставеност. Примерно, все още се предполага че мъжете трябва да ухажват жените, че те трябва да ги издържат, да плащат сметки, да отварят врати и т.н. Всичко това са все предпоставки за изграждане на небалансирани роли. Другият проблем е конфликтът на силни характери. По-лесно се живее когато хората са възприели някаква роля, т.е. задължения и привилегии. Когато нещата трябва да са равнопоставени и двете страни има силни мнения, конфликтите са неизбежни. И това може би е най-големият тест до колко хората ги е грижа един за друг и са готови да вложат и усилията които се искат да ги преодолят. Честно казано, хора под 30, нямат опита и разбирането да постигнат това. Т.е. и това е необходимо, но не и достатъчно условие.
Надали много хора са стигнали тук, и са преброили всички фактори да съществува истинска взаимна любов. При положение че всеки човек биологично очаква да намери партньор, какъв е шансът? Нищожен, и то дори със сериозно разбиране на темата и желание. Затова и повечето хора изградат взаимоотношения базирани на лъжи, до полуистини в най-добрият случай. До голяма степен успехът е свързан и със сляпата вяра в традицията (която неслучайно е наложена и то в определен вид), и че нямя живот извън нея. С умиране на традицията, разводите се увеличават до положение, че бракът като институция ще изчезне. Той по същество е изкуствена система, създадена да се противополостави точно на тези неща които писах. Затова традицията поведлява мъжът да обича жена си, да се грижи за нея, но никъде не се изиква същото от нея! От нея се иска покорство и респект. Точно същото е проектирано и върху взаимоотношенията деца-родилите! Хората с повече ум не трябва да отхвърят традициите с лека ръка. Човек не се ражда в "21 век" за съжаление, индивида може, но вида е доста по-стар... Традиците не възникват и не се изповядват хилядолетия случайно и заради "предтазсъдъци". С това не искам да кажа, че традициите не трябва да се нарушават. Но като всяко правило, човек трябва да го нарушава когато го е надрастнал и знае какво прави. Това е и един вид продължание на темата защо един съвременен мъж не трябва да се жени ако има нещо в главата естествено. Балансът на взаимоотношенията е разбит, не работи, и все по-малко ще работи, разводите и дисфункционални бракове само го доказват. Няма истинска равнопоставеност на половете, всичко е феминиски фалш което не е в полза на никой от половете...
|
Истината в човешката любов
