Това са някакъв вид историци за мен, които не разбират нищо от философия, защото ако разбираха щяха да я пишат, не да я преразказват наизуст, на хора за които не им пука.
Един такъв професор, преподавател в престижен университет, е мой приятел от детството и до ден днешен ми стои обиден тъкмо поради това - и е обиден, защото знае, че е така. История на философията и философия, са два различни предмета - разбира се, за предпочитане е да се изучават и двата, но ако не се отчита тази съществена разлика, се допуска огромна грешка. Ала има една особеност - академичната среда, в тези си форми, в които я познаваме и сме я развили, е крайно неподходяща за предмет, като философията. Ти и да искаш, няма как да преподаваш философия в лабораторни условия - по случайност съм чел за добри преподаватели по философия в различни краища по света, но за съжаление, те са били неоценени и по отношение на кариерата, фактически са претърпяли провал и не заради друго, а защото такъв човек, не можеш да го вкараш в системата, той прави системата, не можеш да накараш един истински философ да прекъсне лекцията си, само защото някакъв си звънец бил звънял. Мисълта ми е, че по неизбежност се случва така, че онова, което се преподава е история на философията - но да си добър историк и да си добър философ, са коренно различни неща, даже нямат нищо общо, това че си добър историк, изобщо не означава, че (ще) си и добър философ, нито пък обратното. Всичките тези академици, са историци - те не са философи. Да срещнеш философ в академична среда е изключителна рядкост!!!