Така е. В студентските години попаднах в свободно избираем курс по философия. Не защото съм се заблуждавал, че нещо там се изучава, просто защото там прецених, че ще е най-айляк и най-лесно ще го мина. Така се и оказа, но не взех под внимание колко много ще ме изнерви това същество - учителя по философия. Не съществува просто такава професия, не съществува просто такъв предмет. Това са някакъв вид историци за мен, които не разбират нищо от философия, защото ако разбираха щяха да я пишат, не да я преразказват наизуст, на хора за които не им пука. Повдигна се въпросът един ден - какъв е смисълът да изучаваме философия в университета. Моято отговор беше - никакъв. Казаха ми просто да си седна. Понякога ми се иска да бях нахален и да туря т.н. преподаватели на мястото им, но човек си създава и проблеми по тоя начин. Може би е по-добре че си мълча, на хората и без това не им пука, и си гледат живота, т.е. да се наядат, наспят, наебат... В Библията е писано да не хвърляш бисери на прасетата... колко време ми трябваше да приема и осмисля тая мисъл... То това се отнася и за научните открития. Колко хора се обръщат в гроба знаейки за какво човечеството използва откритията им...