Големият диспаритет на заплатите по света води до това, че "сметката" се изравнява по друг начин, като "наваксващият" рационализира компенсация в своето битие. Предпоставка за това пък е, че самото битие не е в същността си на изживяване финансова структура. Но пък от друга страна финансовият скелет не битието е можем да кажем стабилност отвъд изживяването.

Но дори зад това стои по-стабилен логически скелет (на потока на парите, механизмите на задължения, де-факто и реалност, пирамидалност и капани). А пък на четвърто място имаме ефекта "тук и сега" (финансова проява и социална реакция в света), който отчасти е по-реален от всичко споменато , отчасти е по-илюзорен, криейки риска от "подхлъзване" или "прахосване".

Какво ни остава, освен да определим някакво "миксиране" на тези реалии като евентуален фокус на стабилизиране и окончателен успех. Или получаване на добра смес на "моето битие", като подходяща формула на някакъв житейски цимент - изкуството да се живее.

Но самото това също бива с възможност за обезценяване от финансовото, с неговото както казахме "отвъд изживяването", чисто цифрово. Но пък като се замислим, съответно можем да открием и други конкуриращи реалии "отвъд изживяването", като една доминираща нумерология или скрипт, който не се състои единствено в някакви "оправдания на бедняка, как да живее, как да мисли", а съдържа концентрацията на някакъв "поток на определянето - на случванията, в добра връзка със своя онтологическа поставеност*".

__________
* Друг е въпросът доколко тази онтологическа поставеност ще бъде ефимерна или не, (или достатъчно неефимерна налучквайки определен такт и самоконцентация/самодостатъчност) -- визираме когато се разчита на паралелното създаване на собствена онтология на тези случвания; докато друг е въпросът, че имаме и "реална онтология", но тя трябва да бъде "заредена" с някакво осъзнаване (за да бъде активирана към случане, или обратно, да се разчита на свръхчовешкия, автоматичен-природен механизъм на случване) -- но при всички положения, явно ние сме способни да осъзнаем-реализираме само един фасет на тази онтология. (Тоест нашата онтологичност има фасетообразен характер -- към дадения момент или към дадената форма-мисъл-действие).

И при все, имайки тези закономерности, все пак остава въпросът за изнамирането на чист и стабилен онтологичен фасет. Но при всички случаи прибързаният отговор също крие опасности, защото можем да имаме изключително чиста и добре наредена онтологическа постройка - но за останалите хора това да е просто "сектанство", "лудост" или "странност". Така стигаме до идеята, че "по-голямото" битие изисква не просто "прорязване", а и "отработване в множество детайли", за да бъде стабилно признато и доминантно, достигайки така до възможността за фазов преход от ефимерност към реализация.

Също връщайки се обратно към фасетите, изглежда, че онтологическата ни поставеност има множество фасети, които са в някаква взаимовръзка или йерархизация. И придвижването тук става чрез "самото живеене".