Не може да се отговори директно на въпроса, без да се разгледа проблематиката на злото. А за да се разгледа проблематиката на злото, трябва човек да се облегне на своята собствена теория за злото. За целта накратко мога да разгледам моите идеи по въпроса.

1.

Единият вариант е да имаме злото (един вид зло) като радикално нова среща. Това е като среща с някакъв нов вид агресивно животно в природата. В човешкото общество това може да среща с някакъв психотип, който не е характерен, който е извън нормата или се открива при изолирани групи. При тази среща имаме "challenge", който трябва да бъде разрешен чрез създаване на механизъм или "машина" (в социално-лингивистичен смисъл) за отреагиране. Така че реакцията на отделния човек не може да се схваща за меродавна, освен като елемент от цялостен комплекс на отреагиране.

В социален смисъл злото създава трайна проблематика, единствено тогава, когато има възможност за разпространение и възпроизводство. Това пък е възможно единствено при контакта с други хора. Значи наистина под лупа може да се постави ситуацията на контакт на злото с представител на обществото и да се търси каква трябва да е била реакцията спрямо злото по отношение на неговата изолация или друг предвиден начин за реагиране от обществената машина, чрез нейната репрезентирана в индивида част.

Трябва да имаме предвид, че обществото може да създаде различни "машини" за отреагиране на дадена проблематика, които да имат различно съвършенство. Така и при двигателя на автомобила, когато не е налична конструкция или изпълнение, което да отговаря на определени параметри, ще имаме повреда на двигателя, докато при друга конструкция използвайки същата разрушителна в първия случай енергия, бихме имали подобрена мощност или разход.

В социален план например да вземем проблематиката с извънбрачните връзки. Първо въпросът е дали да се класифицират като зло. По-скоро говорим за социално-личностни енергии, които могат да доведат до определени разрушителни последствия, когато биват канализирани по определен начин. (Разрушават се семейства, проблем е впоследствие възпитанието на децата в тези семейства и т.н.) Така че наистина можем да говорим за някакво зло в определени ситуации. И второ, ако се класифицират като зло, какво е постижимото съвършенство на механизма за отреагиране. Примерно, в случай, че се въведат изключително морализаторски норми или пък забулване на жените, това може да доведе в генерациите до тяхното погрозняване. От друга страна, ако жените се оставят да избират по-свободно партньорите си, това би имало предимство в подобряване на хармоничността или качествата на следващите поколения. Но за целта сигурно трябва да имаме и по-обхватен социален механизъм за възпитанието на децата в такива ситуации. Това от своя страна не може да стане с налагане - защо аз да се грижа за чуждите деца, а явно единствено чрез някаква заинтересованост, свързана със съответните лингвистични концепции, схващания и теории за процеса на обществено развитие и стабилност, контрибуции и произтичащите отговорности на индивида.

2.

Другият вариант на злото е в резултат на някакво "затлачване", "повреда" на съществуващите личностни или обществени механизми. Тука реакцията може да бъде разнообразна. От "по-внимателно" управление, при което не се натоварва повреденият елемент, до използване на специален стил на "шофиране", използване на подобрители на горивото, промяна на средата на експлоатация, замяна на проблематичния блок (в човешкото общество изразено обикновено в социални връзки или репрезентация в институции). Най-съвършено би било цялостно преначертаване на предпоставките, шаблона на мислене, поведение (експлоатация), рисковите елементи и включения в средата, довели до такъв вид повреда в социалния или обществения организъм.