|
Мъжът на 21-ви век предимно хлечни. Изглежда безпътен, до голяма степен разочарован от много неща - като се тръгне от жените, семейството, та чак до работата му (та и гените му както е видно от тоя форум...). Жените както виждаме продължават да се еманципират, и заемат все по-равнопоставено място, не толкова защото са надрастнали нещо, а защото мъжете потъват все повече надолу, до безгластност и "политическа коректност". Ще има ли мъже в 21-ви век? Как ще изглеждат те? Как ще оцеляват?
1) Патриархатът е мъртъв. Както Бог умира за мъжете през Ренесанса, за да дойде съвременият свят, така и Патриархатът умря, за да отдели мъжът от ролята му на провайдър за семейството и обществото. Индустриалната и информационната индустрия заместиха тези му усилия, и в днешно време почти всичко се изпълнява от машини, услуги, социални мрежи. Типичният мъж от индустриалната ера получава малко, работи много, и дори вкъщи няма с какво толкова да допринесе, освен да бъде овикван или в най-добрият случай - игнориран. Мечтата му е да изпростява с ракия и мезе пред телевизора на спокойствие...
2) Мъж без силна собствена вяра/философия днес е загубен. Той е храна за многото си шефове които му дава огризки, за властната си жена която го командори като се прибере вкъщи, за мутренската култура и национално безхаберие.
3) Жената в днешно време може идеално да се справи и без мъж, на нея и трябват само пари, и може да постигне каквото иска. Като следствие, и голямата част от жените, това търсят у мъжа. Останалите му качества са от малко, до никакво значение за нея.
4) Мъжът в днешно време идеално се справя и без жена. Има достатъчно машини които да му помогнат в домакинстворо, и отново с пари - може да си купи далеч по-големи грижи отколкото една жена може да му предостави - независимо дали в кухнята, домакинството или сексуални. Да не говорим, че съвременната жена май само за последното я бива...
5) При неминуемият скандал и раздяла, жената ще му вземе децата, половината имущество, плюс издръжда. Т.е. от бракът той няма кой знае каква полза, а може само да загуби.
Това го пиша с чистата съвест, че преди 10 години силно съм вярвал а приори в семейството като институция, а и в жената като житейски партьор. А постериори, повечето се убеждават, че не е баш така, и че една илюзия постепенно си отива. От това следват обаче не само някои разочарования, но и нови възможности. Какво може да направи един мъж в днешно време вместо да хленчи/изтъпява/чувства безполезен? Ето някои идеи, които дори и в България са приложими:
1) да не се обвърза сериозно с жена, деца и т.н докато не остарее. Колкото повече може да се въздържи от взаимоотнопения с жени - толкова по-добре. Както има една песен на Синатра:
Любов и Брак, Любов и Брак,
са както кон и товар,
майка така каза на татко!
Не може да имаш само едното, не можеш да имаш никое, не можеш да имаш едното без другото!
Е, може пък в днешно време да преживееш без никое... Това не е толкова сложно осъществимо, стига човек да не влиза в някоя роля - нито на големият мъжкар, нито на рицаря на бял кон (и двете са тотални пародии...) И тогава, когато си даде ясна сметка, какво може да му даде една жена, и какво не може, смятам философията му по този въпрос ще дойде от самосебе си...
2) да вложи оргомната част от енергията си в собственото си личностно и професионално развитие. Дори и в Бг, работа за кадърни, можещи, трдудолюбиви хора има. Дори с добро заплащане, защото такива хора се намират трудно. Дори и да не получавате това което заслужава, човек трябва да започне от някъде, да научи занаят и т.н. Парите могат да почакат, на този етап е по-важно да се изгради характер, опит, самоувереност.
3) собствен бизнес. Това прави мъжът независим. Не да трепери над фъшливата си заплата (особено когато с нея трябва да храни семейството). Когато спре да трупа опит от работата си, човек се превръща просто в роб на заплатата. Дори навремето, човек е имал поне къща, нива, някаква независимост. Днешната "работа" води до ленивост и зависимост. Заплатата е като правило малка, и дори често незаслужена, защото хората нямат мотивация, а и няма как да имат работейки за някой друг, без просперитет за нещо повече.
4) креативност. Дори бизнес за милиарди не може да оцелее без креативност. В информационният век, реализацията и популяризирането стават за дни и дори часове. Финансирането става все по-лесно, дори все по-силно навлиза краудфъндинга. Стига човек да има добри идеи и знае как да ги осъществи, мотивиран е да работи здраво, останалото става все по-лесно.
5) да реши какво да прави с парите и успехът си. От тази позиция, жени няма да му е трудно да намери, та и да си направи някой друг наследник. Не се хващайте на глупостите за равнопоставеност. Мъж може и на 50 години да направи семейство, стига да иска. А и да не го стори, стига да е изградил свой продукт, бизнес, и още повече общност, те са не по-малко негова рожба която заслужава любовта и грижите му.
Това е моето виждане за мъжът на 21-век. Капиталист, глобалист, практичен интелигент, креативен бизнесмен, който си търси и намира мястото на голямата сцена благодарение на информационният век. Не го бърка къде се е родил, и какви политически сътресения изживява светът, защото знае, че модерният живот е тук да остане и да се развива независимо от всичко. Осъзнава че алтернативата е да съществува на най-ниското съпало - един от 7-те милиарда човека, чийто съществуване се изчерпва в репродуциране и долнопробна работа, за да го издържа (и иронично като следствие - да направи човекът, като възобновяем ресурс, още по-евтин).
|
Философия на мъжът на 21 век
