Аз виждам един индивид и ето, че той ми отворя очите за самия себе си. Е той не е единствен, нали макар и доминиращ. Аз не си затварям очите следствие от това, тъй като съм прогледнал и продължавам да гледам. Попадам на друг такъв, който обаче ме изстисква. В този случай ослепявам. Нещо повече аз макар и като такъв, като слепец аз вече бягам от това, за да съм си сам и успявам да го заблудя, като да не ме търси повече мен за нещо. Нали вече ме е изстискал. Какво повече иска той от мен? Защото продължава да ме следи. Въпроса са за мен е ясен, за да ебе. Е, какво да говорим повече по тази психология: полза-време-щастие. Спешността може да ме лишава от битие, нали. А, какво да правим онези на които по спешност им се ебе и навлизат в дома ми? Да са си болни викам аз поне, за да се знае, какви са, за да могат да бъдат лекувани, разбираш ли? Това е, Зигмунд Фройд го е разгледал този проблем в един от последните си трудове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите