Ако потенциалните възможности на индивидите от един пол, от една общност са доминирани от температурата на социалните взаимодействия (по-висока температура - по-случайни като изход взаимодействия), то къй като личните качества нямат корелация с потенциалните възможности се стига до извода, че не би било предимство и да имаше определен талант.

Следователно, от същото обективно се ограничавата всички индивиди на тази общност, включително и тези с талант.

Причината е в общността: високата спешност и краткотрайност на социалните взаимодействия спрямо време-константата на реакцията. Липса на достатъчно отличима корелация за узнаване на последствията на всяко събитие при голяма плътност на събитията. Проблемът не е в личните качества. А - в шума наоколо. Смени вида на общността на живеене за достатъчно дълъг интервал от време - за потвърждение на тази теза. Вида на общността зависи от плътността на индивидите и от достъпа до ресурси - качество на храната и водата е първостепенния ресурс за всяко общество. Достъпът до качествени индивиди не е фактор. Щастието не е функция на интелигентността, нито - на възпитанието.

То е функция на ресурса - време, на фактора - полезност, и на фактора - резервиране.

Теорема:
Да бъдеш от полза (използван) и запазван (резервиран) от някого за използване като ресурс, и да имаш времето, да си на разположение - е щастието.

Спешността да се присъства някъде и да се реагира лишава от ресурса време (да си на разположение).

В момента те вълнува как да направиш така, че да бъдеш използван и запазван, и да си осигуриш възможност да си на разположение.

Това можеш да го постигнеш като започнеш да решаваш друга задача: целта й е да осигуриш на друг първите две състояния и му дадеш избора сам(а) да си осигури третото условие.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!