Логиката не е абсолютна. Зависима е от субекта.

Също верността на горното твърдение не е абсолтна, а зависи от този, който мисли с термините дадени на обектите, чрез знанието си за тези термини. По този въпрос ще разгледам написания извод:

Ако приемаме информация я мислим за логична. Но това не означава, че е такава. След определен период някоя информация вече е нелогична и не я мислим за информация.

Тоест, информацията която ни се дава е логична за определен период, след това не е информация.


Информация е термин, който ползвате, абсолютно противоположно. Тъкмо, когато няма логика (за определен субект), тогава, в зависимост отново от свойствата на субекта, тази последователност от непредсказуеми за него промени съдържа информация, и конкретно за него може да бъде информация. Ако за конкретния субект сигналът е напълно логичен, то за този субект, в съдържанието на сигнала няма грам информация, тогава за него информацията не е в съдържанието, а - в намиране на такъв сигнал в конкретно място, момент.

Първо - информация е сигнал, чието състояние не може да бъде предсказано от субекта по никакъв път на логика - нито по дедукция, нито по индукция, нито по асоциация от знания и информираност на субекта.

Следствия:

- в последователността на предсказуемите събития от промени няма информация.
- в непредсказуемите за логиката на конкретен субект последователности от събития може да има информация, това е само необходимо условие, обаче.

- информация е относително понятие - зависи от субекта по следните аспекти: на първо място - умение за възприятие, после - интерес към този сигнал, моментна информираност, умения за корелиране...

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 07.08.15 22:14.