Логиката не може да бъде абсолютна, защото тя е инструмент на науката за доказване на обективната относителна истина, поради която света съществува, развива се и може да бъде познаваем. Логиката проверява верността на хипотетичните идеи и е коренно различна както от вярата, така и от аксиоматичната истина, която е нагледна и няма нужда от логично доказателство. Докато вярата е необходимост за всичко, но абсолютизирането и от религията я прави сляпа и фанатична, за да няма нужда от нищо друго, а само от слепотата си, вместо да е нормална вяра необходимост за всичко.
Логиката се разделя на два основни вида: аналитична, математична логика на символите и синтетична логика на думите или философска логика. Аналитичната логика е строго определена и служи за разкриване, описване и разбиране на закономерните структури и форми на материята, които съществуват в Природата като обективна относителна реалност, която естествознанието разкрива и доказва като реално съществуваща истина. Философската логика поради по-голямата свобода и възможния алогизъм на думите се разлива, което прави постигане на всевъзможни философски изводи като модели без доказателство. За да се превърне в синтетична доказателствена наука, философията трябва да се обедини с естествознанието като прави своите обобщаващи изводи върху нетовите реалните научни постижения, с което се доказва реалността на съществуващия закономерн свят като материална обективна действителност. И двете логики са път към обективното и субективно съществуване на истината. Краят логическия път е постигането на относителна истина с възможност за опитно доказателство, от която се върви отново чрез логиката към нова относителна истина и се трупа научно познание. Аксиоматичната истина е нагледна и няма нужда от доказателство, но не се уповава на сляпата вяра, защото е реално съществуваща обективно нагледна истина. Религията ще победи науката само когато постигне аксиоматичния Бог. Поздрав!!!